Колелото на Ферис или Виенско колело е увеселителна атракция, създадена с първоначална цел да се наблюдава светът от високо. Първото действащо Виенско колело е било предназначено за Световните панаири – в Чикаго (оригиналното Колело на Ферис), Париж и Сейнт Луис (рециклирания оригинал).
Организаторите на Чикагския панаир от 1893 г. са искали да имат паметник, който да е по-известен от наскоро построената Айфелова кула. Те открили конкурс за американски инженери, които да измислят решение.
На Джордж Ферис му хрумнало такова. Неговата идея отговаряла на изискванията на конкурса. Била е „оригинална, дръзка и уникална“ и е била предвидена като сериозно предизвикателство към постигнатото от Айфел в Париж. Организаторите на конкурса обаче не били сигурни. Едва когато Ферис представил няколко препоръки от водещи американски инженери и намерил финансиране, му била дадена възможност да започне работа по проекта за Колелото на Ферис.
Познатото и като Виенско колело съоръжение пожънало голям успех. Със своите 36 кабини, всяка от които е можела да побере 60 души, Виенското колело започнало да се използва през цялото време още от самото начало на съществуването си. Преди оригиналното Колело на Ферис да бъде разглобено и монтирано на панаира в Сейнт Луис и след това да бъде унищожено само след 13 години, то е повозило около 2,5 млн. души за обиколки от по 9 минути.
Колелото на Ферис е името, което се дава на всички големи увеселителни съоръжения от този тип по света. В българския език колелото се нарича Виенско, защото най-дълго съществувалото и най-популярното колело се намира във Виена, построено преди 115 години. Веднъж е изгоряло, но бързо е било възстановено. Имало е заповед за унищожаване на колелото, но поради липси на средства заповедта никога не била изпълнена и така съоръжението е оцеляло. Най-голямото Виенско колело в Европа е Лондонското око, а най-високото в света е в Сингапур.
