Апотеоз е термин, който ни връща към древна Гърция и Рим, когато мъжете на властови позиции са ставали богове. Например, от 60-те римски императори, които са управлявали между 14 г. и 337 г. след Христа, 36 придобиват статута на богове, заедно с 27 членове на семействата им.
В католическата църква, апотеозът понякога се отнася за хора, които са канонизирани като светци. Първото споменаване на думата апотеоз в английския език е през 1570 г. в книга за историята на църквата във Великобритания, известна като „Книга на Фокс за мъчениците“ (Foxe’s Book of Martyrs), в която Джон Фокс заявява: „В този календар правя апотеоз или канонизация на фалшиви мъченици“.
Думата апотеоз навлиза бързо в сферата на изкуството и литературата
Не е изненадващо, че канонизирането на светци или процесът на „отиване на небето“ – известен още като апотеоз – е често срещана тема в изобразителното изкуство.
В литературата думата апотеоз означава най-висока точка или суперлативи. Един сравнително скорошен пример е трилърът „Тъмната кула“ на Стивън Кинг, в който пустинята е наречена „апотеоз на всички пустини“.
Но не е необходимо да бъдеш грък, римлянин или католик, за да се превърнеш в бог. Модерната история съдържа много примери за противоречиви апотеози – лидери на страни, превърнати благодарение на пропагандата в супер човеци, в харизматични и безгрешни образи. Сред най-известните примери са Ким Чен Ир в Северна Корея и Ленин в бившия СССР. Мавзолеите все още съществуват, като приютяват балсамираните тленни останки на бившите лидери.
