Когато си помислим за евтина, достъпна храна от района на Тексас и Мексико, в съзнанието ни най-често изплува днешната дума, както и думата тако. За съжаление извън случаите на ровене из хладилника късно нощем, след като са изпили доста питиета или когато денем нямат нищо друго наоколо освен някое безвкусно ядене, претоплено набързо в микровълновата фурна, обикновено хората не се сещат за буритото. И все пак, нека припомним, че около създаването на буритото витае легенда, то е вдъхновило цяла субкултура и много последователи, така че с днешната Дума на деня то най-накрая ще получи признание.
Буритото не е обикновена храна, нито пък думата burrito е обикновена. Всъщност, единственото, което наистина знаем за произхода на думата е, че включва магаре. Лингвистично погледнато, самата дума означава „магаренце“ на испански, като се смята, че има връзка с навитите одеяла и вързопи, пренасяни от магаретата. Съществува и друга версия, според която думата има връзка с факта, че краищата на напълно готовото бурито приличат на завито магарешко ухо. Освен това се разпространява и история, макар и напълно измислена, според която Хуан Мендес е продавал „завити такос“ (за да може пълнежът да остане топъл), пренасяни от магарето му в Ел Пасо по време на мексиканската революция. Каквато и да е истината за произхода на думата, съществуват доказателства, че индианците са яли храна, подобна на завитото в царевична питка бурито още преди стотици години.
Като тръгнем от многобройните възможни версии за произхода на буритото през 19 век, през първата им поява в менюто на ресторанта Ел Чоло в Лос Анжелис през 1930 г. та до днес, ще установим, че буритото се е превърнало в нещо повече от храна, която може да се закупи от уличните сергии. Днес видовете бурито се различават не само по плънката (има мексиканска, плънка „Сан Франциско“, плънка „Сан Диего“ и плънка „Лос Анжелис“), но те се приготвят и по много нетрадиционни начини, като бурито за закуска или задушеното бурито, обикновено наричано енчилада. Въпреки че е почти невъзможно да се изчислят глобалните продажби на бурито, за да добие човек представа за популярността му, е достатъчно да види цифрите на гиганта Chipotle Mexican Grill – в последното десетилетие броят на магазините от веригата нарасна пет пъти, а печалбите на компанията се увеличават с поне 20% годишно – което не е никак зле за буритото.
Първата позната употреба на думата в английския език е в готварската книга на Ерна Фъргюсън Mexican Cookbook (Мексиканска готварска книга) (1934 г.), където тя пише: „Буритос (малки бурос). Пригответе смес за тортили… но ги оформете така, че да станат по-тънки от обикновено. Направете вдлъбнатина по средата на всяка и я напълнете с чикаронс (плънка от пържено свинско, пилешко или овнешко)“. Няколко десетилетия по-късно през 1962 г. започват да се открояват разликите между различните разновидности, както обясняват авторите Мълви и Алварес в Good Food from Mexico (Добра храна от Мексико): „Буритото в северната част на Мексико и в югозападната част на САЩ е твърде различно. Днес северните буритос са популярна храна в много ресторанти и щандове за продажба на тако в Калифорния и Тексас. Те се приготвят, като се увие тортила, направена от брашно, около купчина пържен боб с лютиви подправки“. Отвъд историческите цитати, може би най-добрият е един съвременен цитат от книгата на Джаред Кинц от 2011 г. This Book is Not FOR SALE (Тази книга не е за продан), където, като фен на буритото, авторът философства: „Как се нарича достигането до средата на буритото? Тъга“.
