Защо когато по-голямата част от света живее през 2015 г., това всъщност е 2129 г. или 4713 г. (в зависимост от региона и различната култура) в китайския календар, 2558 г. според тайландския календар, 5775 г. според еврейския календар и 2071 г. според хиндуисткия? Естествено, причина за тази разлика са различните системи за отчитане на времето.
Нека припомним и един друг детайл – че начинът на изписване на думата calendar в английския език често се обърква с calender, дума, която означава човек или преса за изглаждане на плат или гланциране на хартия с помощта на валяци.
Нашата дума calendar произлиза от латинската дума calendarium (счетоводна книга), която носи името на calendae – така е кръстен първият ден от римския месец, денят, в който обикновено са се изплащали дълговете, уреждани са били сметките и са били отбелязвани като издължени в тази счетоводна книга.
Името на първия ден от месеца в Римската империя произлиза от глагола calare (обявявам тържествено, призовавам), както са правили свещениците, когато са оповестявали появата на новата луна, с която се ознаменува началото на новия месец. Очевидно римският календар, базиран на гръцкия, е бил лунен. Времето между новите луни се е състояло средно от 29,5 дни и месеците са били или непълни (29 дни), или пълни (30 дни).
Юлианският календар, състоящ се от 365 дни, разделени на 12 месеца и един ден, добавян на всеки четири години, е бил въведен от Юлий Цезар през 46 г. преди Христа след реформа и става основен календар в света след рухването на Римската империя, в по-голямата част от Европа, в европейските селища в Северна и Южна Америка и в останалия свят, до Григорианската реформа през 1582 г.
Най-ранните писмени свидетелства в английския език се появяват преди реформата, като първото е от около 1250 г. в The Chronicle of Britain (Хроника на Британия), където английският свещеник Лаямън, освен че признава смелостта и мъдростта на Цезар, подчертава значението на въведения от него календар, както и на много от римските закони.
Мъдростта на Цезар узаконява година с продължителност от 365,25 дни, но тъй-като тропическата година е била с няколко минути по-къса, календарът на Цезар в крайна сметка добавя около три дни на всеки четири столетия. През 1582 г., както споменахме по-горе, Григорианската реформа усъвършенства календара и установява продължителност на годината от 365,2425 дни и постепенно измества календара на Цезар във всички римски католически страни. Това става, като денят четвъртък, 4 октомври 1582 г. е бил последван от петък, 15 октомври.
И така Юлианският календар започва да се нарича стар стил, а Григорианският календар – нов стил, като Юлианският календар е с 13 дни преди Григорианския календар.
През 18 век повечето европейски протестантски страни, включително Обединеното кралство и американските колонии, възприемат реформата, а през 20 век са последвани от Русия и източните православни страни.
В други части на света новата система е била наречена Christian Calendar (Християнски календар) и името й събужда съпротива сред хиндуисти, будисти, таоисти и други религиозни групи, които продължават да се придържат към техния календар. Така днес отчитаме времето по различен начин, макар че го празнуваме заедно.
