Английската дума weird (странен, чудат) има няколко форми: weird, weirdie и weirdo (и двете последни думи означават чудак, странна птица). Оказва се, че думата weird има доста общо с брадите…
Нека започнем с това, че прилагателното weird е било използвано за описание на нещо, което е имало способността да контролира съдбата на човешките същества. Произлиза от староанглийското съществително wyrd със значение на сила, която предопределя хода на събитията. Шекспир използва различни варианти на думата wyrd в „Макбет“, за да опише прочутите три вещици. Той ги нарича „the weyward Sisters“, които в българския превод са „трите тайнствени среднощни врачки“. Думата Weyward по-късно се превръща в weird и се появява в печатна форма през 18 век. През 19 век значението на думата започва да се променя и придобива значението на нещо странно и мистериозно. Подходящ пример за тази нова употреба на думата може да се открие в романа Rienzi (Риенци) на Едуард Булвер-Литон (1835 г.), в който авторът пише: „В тази самота има нещо странно и ужасяващо“. От този цитат става ясно, че думата вече няма нищо общо с нещо, което контролира съдбата.
Нека да продължим с феномена, наречен weird beard (странна брада).
Много от говорещите английски език знаят значението на думата weirdo. Това е човек, който е малко странен, чудак, откачалка, казано по-грубо. (В английския език думата fruitcake например не означава само плодов кейк, но и някой, на когото „му хлопа дъската“, ако позволите този живописен български израз). Но да се върнем на думата weirdo. Преди нея се появява думата weirdie, която я предхожда с малко повече от половин век (weirdo се появява през 1894 г., а weirdie през 1955 г.). В The Provost of Glendookie (Ректорът на Глендуки) писателят Андрю Смит Робъртсън ни представя първата писмена употреба на думата weirdie: „He’s awa without his curran’ loaf.’ ‘He’s a weerdie.“ Според Оксфордския речник думата weirdie е дефинирана като „странна или неконвенционална личност; личност, която е смятана за чудата; по-конкретно всеки млад човек с дълга коса и брада“.
По този начин съдбата на мъжете с дълга коса и брада е предопределена, понеже споменаването на странни типове с изобилно окосмяване по лицето продължава в британските вестници през 60-те години на 20 век:
В Spectator през 1960 г.: „Ние бяхме повече от четиридесет хиляди – странници и брадатковци, полковници и дезертьори, комунисти и либерали“ (22 април, бр. 569).
В Observer през 1961 г.: „Брадатите странници с тяхното мрънкане и бръщолевене“ (28 май 1/5).
В Daily Telegraph през 1966 г.: „Наоколо не се мяркаше нито един неумит брадат чудак!“ (17 ноември, 18/8)
Не е ясно каква точно е връзката, освен че за някои дългата коса и брада изглеждат като олицетворение на странността. Ако можеше да стане свидетел на такава атака към мъжете с бради, един съвременен Шекспир би бил изкушен да подреже къдриците си и да се избръсне гладко.
