Днешната дума не се отнася за нашите дядовци и баби (elder – старейшина, по-възрастен), нито има за цел да покаже уважението ни към хората, които са по-възрастни от нас. Тя се отнася за един храст, който често е пренебрегван, а има широко приложение. Макар че това малко дърво се среща от Шотландия до Сицилия и от Бискайския залив до Баку, за много хора то не е нищо повече от жив плет или горски храст. За онези обаче, които знаят как да отключат неговите тайни и да ги използват по подходящия начин, той може наистина да бъде полезен.
И макар истинският произход на думата да е непознат, ние все пак знаем, че elder идва от староанглийската ellaern и е свързана с думата elderne от средно горногерманския език (говорен в северна Германия между 12 и 15 век), като и двете думи първоначално са били използвани за наименуване на бъзовия храст.
Значението на храста се подчертава от най-ранната употреба на думата в Épinal-Erfurt Glossary (Епиналско-франкфуртски речник), който датира от около 700 г. след Христа и се смята, че е съставен в град Малмсбери от местния игумен Алдхелм: „Sambucus, ellaen“.
Както вероятно сте забелязали, има съществена разлика между начина на изписване и произнасяне на оригиналната дума в сравнение с днешната – най-вече при съгласната d. Нашата дума се появява за пръв път с d през 1440 г. в английско-латинския речник Promptorium parvulorum и се смята, че е била предложена от средновековния монах Джефри Граматик: „Eldyr или hyldyr или дървото hillerne [hillar; hyltre или elerne; elder или hyltre или elorne]“. Колкото до това кое предизвиква промяната в изписването на думата, по този въпрос все още се водят спорове.
Но да оставим настрана начина на изписване на думата и нейния произход, които до голяма степен все още са мистерия, и да изтъкнем това, че сме запознати с употребата на този храст, а той наистина има много приложения. И макар повечето компоненти на растението (зелените части, неузрелите плодчета и зрелите семена) да са отровни, плодчетата са подходящи за готвене, като например в немската рецепта за Fliederbeersuppe (супа „Флидербеер“), в конфитюри като сладкото от бъз и при приготвянето на вино, бренди и шнапс. Първият английски автор, споменал вино от бъз, е англо-ирландският философ Джордж Бъркли, известен като епископ Бъркли, който през 1735 г. пише в труда си Querist: „Мъже с чувствително небце взеха виното от бъз за френско бордо“.
Освен това от цветовете от бъз се приготвя сироп, който може да се използва за направата на такива напитки като „Фанта“ и ликьор „Сен Жермен“, за да им придаде цветен, ароматен и освежаващ вкус.
Дори и отровните части на растението могат да бъдат полезни, ако се използва екстракт от тях в комбинация с плодчетата и цветовете – билкарите и хората, които практикуват традиционна медицина в Австрия, отдавна използват растението при висока температура, инфекции и респираторни проблеми като кашлица, бронхит и инфекции на горните дихателни пътища.
