Когато говорим за печене на открито през лятото и използването на барбекю, не можем да пропуснем днешната дума на деня. Дървените въглища не само си имат верни последователи, които твърдят, че вкусът на всичко, изпечено на дървени въглища, няма нищо общо с вкуса на храната, изпечена на скара с газ, но и използването на дървените въглища в Британия е още отпреди Бронзовата ера. И въпреки че значението им като гориво в индустрията, отоплението и готвенето е намаляло значително от 18ти век насам, когато стане дума за печене на открито, заклетите им привърженици твърдят, че нищо не може да се сравни с вкуса на нещо, изпечено на дървени въглища.
Може и да изглежда необичайно за нещо, което е играло толкова важна роля в продължение на почти хиляда години, но думата charcoal се появява в английския език едва в средата на 14 век. Първоначално думата е charcole. Съществува теория, според която терминът е комбинация от старофренската дума charbon или староанглийската дума cerran, със значение на превръщам и думата cole, която означава въглища и така се е образувала думата charcole – или превръщам във въглища.
Независимо от това дали става въпрос за средата на 14 век или за зората на Бронзовата ера, във всички случаи производството на дървени въглища не е било толкова лесно като отиването до магазина и купуването на голяма готова торба. През по-голямата част от британската история произвеждането на дървени въглища е било едноседмичен процес. Това е ставало в гората, като въглищарите са натрупвали на купчина дървесни трупи и са оформяли импровизиран комин по средата, покривали са трупите с пръст, пясък, листа или торф. Запалвали са купчината и са я оставяли да гори бавно и да се карбонизира. За процеса на карбонизация е много важно да се ограничава или премахва, доколкото е възможно, достъпът на въздух. През цялата седмица тлеещата купчина е била наблюдавана старателно от въглищарите, като всеки един е наблюдавал процеса денонощно в рамките на 48 часа, а след това е идвал редът на следващия. Интересно е какъв висок процент от теглото се губи в процеса на карбонизация – дори и при най-високите добиви от дървени въглища теглото на крайният продукт не надхвърля 25% от първоначалното тегло на дърветата.
Първата известна употреба на думата charcoal в английския език е в историята Sir Gawain and the Green Knight (Сър Гуейн и зеленият рицар), написана около 1390 г.: „Седях пред камината, където горяха дървени въглища.“ През 1626 г. сър Франсис Бейкън в Sylua Syluarum обяснява как „Морските въглища горят по-дълго от дървените въглища, а дървените въглища на едри буци горят по-дълго от обикновените дървени въглища.“
Науката откри по-нови и по-добри продукти, които изместиха дървените въглища. И въпреки че вече не се използват и нямат предишното утилитарно приложение, почитателите на барбекюто както в Обединеното кралство, така и у нас, откриват отново вкуса на храната, който само дървените въглища могат да придадат. Като оставим настрана дима и обичайното пращене, което е част от романтичния ореол на дървените въглища, нека не забравяме, че в тази малка торба, купена от магазинчето на ъгъла или от големите супермаркети, се крие дълга и интересна история.
