Домат / Tomato
Смятан погрешно от мнозина за зеленчук, всъщност доматът е плод, отглеждан първоначално от ацтеките и инките още през 7 век сл. Хр. Доматът започва да се употребява за храна в Мексико и е внесен в Европа като плод на испанската колонизация на Южна Америка и по-специално след завладяването на областта, където се намира днешният град Мексико, от Ернан Кортес през 1521 г. Антропологът Марвин Харис пише, че първото споменаване на доматите в кулинарията е дело на хората на Кортес. Те наблюдавали канибалски ритуал на ацтеките, по време на който било сервирано човешко месо, приготвено с домати, цветове на тиква и чушки.
През първите 200 години от британската им история се смятало, че доматите са отровни и превръщат кръвта в киселина. Не е изненада, че човекът, който става причина за този негативен възглед за доматите, е англичанин – това е Джон Джерард, бръснар, хирург и естествоизпитател. В своя труд „Обща история на растенията“ (General History of Plants) от 1597 г. той пише, че доматите са отровни, но признава, че испанците и италианците ги ядат. Тази мрачна слава е свързана с това, че доматите принадлежат към „смъртоносната“ беладона, заради което и днес те са изключени от менюто на хората с автоимунни заболявания. Освен това високата им киселинност води до отлагане на олово от металните блюда, в които обичайно са били сервирани навремето, в резултат на което консумацията на домати причинявала отравяне от олово и смърт.
Известен още с фразите „любовна ябълка“ заради свойствата си на афродизиак и „вълча праскова“ (от старогермански wolfpfirsich), доматът ни връща към ацтекската дума tomatl (в буквален превод „набъбващия плод“), която впоследствие преминава през испански и стига до ранния вариант за изписване на думата на деня на английски tomate в началото на 17 век.
В края на 18 век повечето британци са били съвсем наясно с това, че доматите се ядат, и започват да ги отглеждат в градините си не само заради красивите им цветове. Явно тази тенденция е била широко разпространена, както описва Джон Габриел Стедман през 1796 г.: „…доматът, произвеждан в много британски градини“, а Енциклопедия „Британика“ отбелязва, че „доматите се използват ежедневно в супи, бульони и като гарнитура“.
Най-ранната американска рецепта с домат е от Южна Каролина от 1770 г., но се смята, че тъкмо Томас Джеферсън лансира отглеждането на домати и им помага да намерят място на всяка американска трапеза, макар и с предупреждението, че трябва винаги да се готвят 3 часа.
Истинското царство на доматите настъпва с производството на консервирана храна, а след навлизането на пастата, спагетите и сосовете за пица, крал на всичко това става – кетчупът.
