Целзий или Фаренхайт? И двете мерни единици измерват едно и също, но използват различна скала. У нас се използва Целзий, но ако прелетите океана и се озовете в САЩ, може би в първия момент ще ви бъде трудно да се ориентирате по скалата на Фаренхайт.
Мерната единица Фаренхайт ни връща към немския физик Даниел Фаренхайт, който е осенен от идеята за живачния термометър през 1714 г. и публикува статия през 1724 г. , в която представя скалата си. За да могат учените по онова време да разберат какво има предвид, той пише на латински. 10 години по-късно думата си пробива път в английския език чрез превода от нидерландски на труд по химия от прочутия холандски лекар Херман Бьорхаве. Очевидно мерната единица Фаренхайт вече е била широко използвана, защото в труда пише следното: „Накладете дървени въглища до температура от 85 градуса, измерени по скалата на Фаренхайт“. Първото споменаване на думата, но не в превод, е в твърдението, че водата винаги е в течно състояние до определена температура, която може да бъде измерена с помощта на „термометъра на Фаренхайт“. Тази формулировка се появява само 20 години по-късно.
Целзий е шведски астроном, който въвежда температурната си скала в статия, публикувана през 1742 г., две години преди смъртта си. Трябва да мине сравнително дълъг период от време, преди идеите му да бъдат възприети в Англия. Това става едва през 1790 г. Уилям Никълсън е всестранно развита личност – химик, журналист, издател, преводач, учен и изобретател. Той споменава за пръв път мерната единица Целзий в труда си „Основни принципи на химията“ (The First Princples of Chemistry). Публикува и формулата за превръщане на едната мерна единица в другата.
Ето как още с първото споменаване на думата Целзий в английския език възниква въпросът Целзий или Фаренхайт. Въпросът все още е на дневен ред, но вече с друга формулировка – дали споменатият немски модел, или популярният в Европа шведски модел на мерната единица за температура е… по-английски!
