Идеята зад папараци произлиза от Италия. Думата папараци е използвана във филма на Фелини La dolce vita („Сладък живот“), който излиза на екраните през 1960 г. Той е включен в повечето класации за най-добри филми на всички времена, а дали трябва да е така, е друг въпрос. Във филма един от героите е фотограф на име Папарацо, който преследва знаменитости. От италиански език – един Папарацо, двама папараци. Всъщност това е италианска фамилия и дори се появява в пътеводител, публикуван от Гисинг през 1901 г. Но собственикът на ресторант Папарацо се появява само на две страници и изобщо не е агресивен. Нито пък прави снимки. Но пътеводителят е преведен на италиански език точно преди заснемането на филма и вероятно някой от екипа е сметнал, че името звучи добре.
Сигурното е, че думата бързо навлиза в широка употреба, когато през 1961 г. „Тайм“ съобщава за папараци, които са „глутница фотографи на свободна практика, изкарващи прехраната си с преследване на големите имена и стрелящи от упор със своите светкавици“.
Ако разполагате с необходимия характер и издръжливост, присъединяването към папараците може да е доста доходоносно. Това е живот, изпълнен със скука, прекъсвана от минути на вълнение. За щатните фотографи има фиксирана заплата, която може да е доста добра. Но повечето от най-добрите папараци работят на свободна практика, което, както при много професии, означава, че или печелят добре, или не изкарват нищо.
