В книгата си “Пътешествие из вътрешните части на Африка” ( публикувана през 1738 година ) Франсис Мур описва фигура на чудовище, което било призовавано да отсъжда когато жена изразява несъгласие с мъжа си. То било наричано Мъмбо Джъмбо и говорело гръмогласно и важно, с религиозни позовавания, но не и по същество. Женското население е било третирано твърде несправедливо, защото “чудовището” всъщност било маскиран мъж, който винаги взимал решение в полза на мъжете. Тайната е била разкривана на младите мъже в специален ритуал на израстването. Тайната не е просъществувала, но затова пък името е оцеляло в английския език и съществува непроменено до днес. Употребява се често за осмиване на сляпа вяра в нещо, чието съществуване не е доказано, като духове например,суеверия или религиозни ритуали, от които публиката не разбира нищо. В българския език нямаме Мъмбо Джъмбо, но затова пък си имаме добрите стари таласъми, в които не вярваме. Когато искаме да изразим скептицизъм, изразът “не вярвам в таласъми” винаги ни е под ръка, готов да докаже колко здраво сме стъпили на земята.
24.05.2013
