Щастлива случайност в действие! Анри Бекерел произхожда от семейство на известни учени. Неговият дядо открива така нареченото пиезоелекричество (така се нарича способността на някои материали да генерират електрическо поле в отговор на механични движения), докато баща му изобретява фосфороскопа – уред, който измерва какво количество фосфоресциращ материал се отделя и с каква продължителност блести, след като източникът на светлина е отстранен. За целите на своето изследване, Бекерел тръгва по стъпките на баща си, като използва бащината лаборатория и поема двете професорски места, заемани от баща му в Париж. Той разширява изследванията върху фосфоресциращия материал в областта на магнитното поле и върху това как кристалите поглъщат светлината.
Една от най-добрите възможности за създаване на научна мрежа на времето са били лекциите, изнасяни в Париж в Academie de Paris. През януари 1896 г. Бекерел посещава лекция, на която са представени току-що откритото явление рентгенови лъчи. Това го подтиква към размишление дали съществува връзка между изследванията върху фосфоресценцията, провеждани от неговия баща и от самия него. Той се интересува също и от относително новото изкуство – фотографията, а областта, в която специализира, са ураниевите соли.
Бекерел веднага се захваща за работа в лабораторията си. Фотографиите му на урана не били особено вдъхновяващи – неясни и мътни, те нямали нищо общо с ярко очертаните линии в рентгеновите снимки, представени на лекцията. Независимо от това, като професор от най-висок ранг той бил в състояние да представи резултатите от изследванията си само след четири седмици! Недоволен, Бекерел прибира фотографските плаки в едно чекмедже заедно с урана в очакване на слънчев ден, в който да прояви по-ясни снимки. Но дъждът не е нещо необичайно в Париж през февруари и плаките остават в чекмеджето. Когато ги изважда от там заедно с урана, той открива ясни образи. Очевидно самите кристали са излъчвали радиация и не е било необходимо външно стимулиране. Така че само седмица, след като представя своите неубедителни резултати, Бекерел бил готов да представи радиоактивността пред своята аудитория. Естествено, това излъчване било наречено Бекерелови лъчи. Но изразът се употребява сравнително рядко.
Едва през 1975 г. Международната измерителна система въвежда Бекерела като мерна единица за радиоактивност. В Бекерели се измерва количеството радиация, излъчено в резултат на радиоактивен разпад. 1 Бекерел означава радиоактивен разпад със скорост от един разпад на секунда.
