За първи път шимпанзета са забелязани от португалците в Африка в началото на 16 век. Едно от тях е било показано на Фредерик Хенри, принц на Оранж, през 1640 година. Едва през 1738 година шимпанзе се появява за пръв път в Лондон. „Тя е женски екземпляр от животински вид, който анголците наричат шимпанзе“. Името идва от думата kivili-chimpenze, която означава маймуна на езика банту. При първата си поява в Британия това екзотично същество е било смятано за рядкост и не остава задълго в съзнанието на публиката.
Дарвин с еволюционната си теория и с концепцията си за липсващото еволюционно звено поставя шимпанзето в центъра на вниманието. За това вероятно помага и съкращаването на думата шимпанзе до „chimp“ през 1877 година, за улеснение.
Шимпанзето е най-близкият роднина на човека, споделяйки около 98% от гените ни. Шимпанзетата имат по-голям и по-добре развит мозък от останалите видове маймуни, живеят на стада и създават семейства и семейни отношения, в резултат на което младите шимпанзета прекарват първите десет години от живота си със своите майки. Интелектът на нашия космат братовчед често става обект на дебати. Учените в института „Макс Планк“ в Германия наскоро изучаваха способностите на шимпанзетата да разсъждават, да се пазарят и да действат манипулативно в социална среда. В университета на Киото в Япония, шимпанзе на име Аюму премина успешно през тестове за запаметяване на цифри, затруднили преди това много хора.
За съжаление този интелект и отзивчивост правят шимпанзетата идеални жертви на медицински и психологически изследвания и заплашват съществуването им. Днес те са застрашен вид, като само 200 000 животни живеят на свобода.
