Думата пикник произхожда от френския израз repas à piquenique ( храна за пикник) и вероятно произлиза от глагола piquer (късам/кълва).
Думата навлиза в английския език около 1750 година и се използва за описание на ядене на открито или на разнообразна храна, споделена от група хора. През първата половина на 19 век в Лондон се създава Пикник общество, което се среща редовно в Пантеона на „Оксфорд стрийт“. До 1860 година споменаването на кошници за пикник, пайове, чай, обеди и кутии с лакомства става нещо обичайно, а най-известният и почитан английски романист от средата на 19 век, Чарлз Дикенс, поставя знака си на одобрение върху думата в „Мистерията на Едуин Друд“. В романа той превъзходно описва приноса на Мис Туинкълтън към общото дело в слънчевата провинция по следния начин „тя донесе себе си и пай с телешко на пикника“. Това бележи промяна на обстановката у Дикенс, по-известен с майсторските си описания на мрачния Лондон. Разбира се, популярността на пикника във Великобритания често доказва триумфа на добрите намерения над лошото време.
Междувременно в САЩ думата придобива ново значение, когато през 1884 година един журналист установява, че досадното му ежедневие съвсем „не е пикник“. В последните десетилетия тази употреба на думата става все по-популярна. Когато комиксите за мечето Йоги подкрепят идеята за традиционен пикник в Джелистоун парк, а популярни филми като „Пикник на висящата скала“ (Picnic at Hanging Rock, 1975) веднага извикват във въображението пейзаж на открито, разбираме, че е много вероятно думата да се употребява едновременно както с основното си значение, така и за нещо лесно и доставящо удоволствие. До този извод стига и Ален Годе, канадски парашутист, който описва военната си служба в Кипър през 70-те години на 20 век във военен дневник озаглавен „Това не е пикник, това е война“.
