Благодарение на своя многоезиков речник на билките и книга за лечебните свойства на билките, Уилям Търнър е смятан за бащата на ботаниката в Англия.
Той също така е бил проповедник и е писал относно правилата в Оксфордския университет. Той изтъква проблема, че кметът на Оксфорд трябва да даде клетва пред канцлера или пред краля. Резултатът е объркване и вероятност от незабавно отлъчване! Това се определя като дилема и представлява първия случай на употребяване на думата дилема в английския език от 1523 г. насам. Благодарение на своето познание в областта на класическата епоха Търнър е знаел, че думата дилема произлиза от гръцки и е със значение на двойно предложение – подходящо за законите на реториката, където първо е била използвана.
Следващият пример на употреба на думата дилема или „рогат спор” датира от 1551 г. и е свързан с данъчното дело. В този случай клетвите трябва да бъдат давани пред Господ или пред кесаря. Резултатите от направения избор са или предателство, или светотатство. Дилемата предоставя две неприятни и потенциално фатални опции. Две еднакво непривлекателни решения са дадени – всяко от тях представлява един от двата рога на дилемата. Не е било необходимо много време преди дилема да започне да се употребява просто за попадане в лоша ситуация, за всяко решение, което е неблагоприятно.
Както се изразява журналистът Боб Удуърд „Основната дилема при журналистиката е, че не знаеш какво не знаеш.“ Това е обобщено в дилемата на затворника. Двама затворници са вкарани в затвора и нямат възможност да комуникират един с друг. Полицията не разполага с доказателства, за да ги обвини в углавно престъпление, затова вероятно ще ги обвини в по-малки престъпления. На всеки от двамата затворници е дадена възможност да предаде другия или да запази мълчание. Ако и двамата не кажат нищо – остава по-малкото наказание. Ако всеки предаде другия – и двамата получават дълги присъди. Ако единият предаде другия, а другият замълчи – единият излиза на свобода, а другият получава много дълга присъда.
