Уйлям Томс (1803 – 1885) е бил усърден колекционер и издател на английски умотворения, дебютирал със своя тритомник Early Prose Romances, който включва историите за Фауст и Робин Худ. Тази страст към разказването на истории го прави много подходящ за кръстник на народното творчество и през 1846 година той изковава думата фолклор в писмо до литературното списание „Атенеум”. Той заявява, че древното народно наследство и устно творчество „ще бъдат описани по-подходящо чрез добра саксонска съставка, folk-lore – познанията на народа”. Терминът включва народните сказания, балади и традиции, често предавани устно от поколение на поколение. По времето, когато жанрът получава името си, най-популярните му творби вече са публикувани. Братя Грим издават първите си приказки за деца през 1812 година и днес сборникът им с приказки е преведен от родния им немски на повече от 100 езика.
Много от най-популярните и значими литературни творби са повлияни от фолклора. Несъмнено по времето на Шекспир повечето от театралните пиеси са комбинация от инвенцията на автора, импровизирания диалог между актьорите и сюжетни линии, взети от фолклора. Много от сюжетните акценти в Крал Лир например, са добре познати истории от Европа.
На Уйлям Томс може и да му е липсвала творческата искра да направи собствен принос към жанра, но той не е забравен от любителите на фолклора. През 1946 година, при отбелязването на столетие от изковаването на думата от Томс, Дънкан Емрих припомня на света значението му в тримесечното списание „Калифорнийски фолклор”: „Ние сме фолклористи само благодарение на Томс. А можехме да бъдем „демологисти”, „митографи”, „демопсихолози” или „антропопсихолози”.
