Думата интелигенция се използва за пръв път в Русия около 1840 година при описание на интелектуалния елит.
Голямата Съветска енциклопедия, публикувана през 1979 година отбелязва, че до края на 19 век това съсловие представлява 2.7% от икономически активното население и работи в различни сектори на стопанството и обществения живот. От 870,000 руснаци, които отговарят на описанието през 1897 година, 4000 са инженери, 3,000 са ветеринари, 23,000 работят в железниците и в офисите на параходните компании, а 13,000 работят в пощите. Думата интелигенция се появява на английски почти по същото време, и тъй-като Русия се смята за мистерия от повечето английски говорящи, тя често се употребява за екзотично описание на нещо от Източна Европа.
В предреволюционна Русия интелигенцията е влиятелен критик на несправедливостите на царизма и Николай II я ненавижда до такава степен, че възнамерява да премахне думата от езика. Тя печели подобно “признание” и когато болшевиките завземат властта през 1917 година. Оценката на Ленин за независимата мисъл прозира в коментара, който прави пред Максим Горки, че “интелигенцията не е мозъка на нацията, тя е екскрементите на нацията.” Но това ще се промени с времето. Съветските постижения след Втората световна война като първия полет на човек в космоса, показват признаване на приноса на образованите професионалисти.
Учените, хората на изкуството, учителите и юристите като част от интелигенцията, са били смятани за архитекти на едно по-добро общество.
Фактът, че тази дума описва нещо елитарно, изглежда понякога кара хората да я употребяват неохотно. Думата често е ограждана с кавички и е съпроводена от пояснения – класа на интелигентите, образована буржоазия или средна класа с идеи. И въпреки че социалният и икономически принос на интелигенцията е безспорен, тя все още поляризира мненията, независимо в коя страна се провежда дискусията.
