Минаре / Minaret
Думата минаре произхожда от турската дума „minaret“, която означава фар. Когато се появява за пръв път в английския език, е упоменато, че обектът е във формата на островърха кула.
За първи път думата е спомената в английския език от Джон Ковъл. Той пътува като свещеник до Константинопол през 1670 г. и поема управлението на посолството за две години. Той пътува надлъж и нашир из Турция и описва видяното в дневниците си. Те виждат бял свят едва след 200 години! Ковъл описва необичайните спортни събития, на които става свидетел. Едно от тях е как няколко мъже се изкатерват до минарето на султана и после слизат. Сградата е била с височина от около 70 метра и постижението е било толкова впечатляващо, че на успелите да го сторят били изплащани разходите за болничния престой и пенсии.
Думата е видяна в писмен вид малко след това. Джордж Уилър е друг английски свещеник, който описва пътешествията си. Основната му творба е „Пътешествие в Гърция” („A Journey into Greece“), публикувана през 1682 г. Също като Ковъл, той описва минарето като островърха кула, „от която хората шумно са призовавани денем и нощем да се събират в часовете за молитва”. По този начин той посочва основната функция на сградата – като ориентир в общността, който подсказва на вярващите кога да отправят молитви.
