Изучаването на птиците датира още от времето на древните египтяни, китайци, гърци и римляни, но официалната класификация на различните видове започва с Юлис Алдрованди, италиански естествоизпитател, който се счита за баща на дисциплината. Двата му тома „Orinithogiae“, публикувани през 1599 година, надхвърлят 2 000 страници и се нареждат до останалите известни негови трудове по зоология и ботаника.
Думата орнитология се появява за пръв път в английския език няколко десетилетия по-късно, в средата на 17 век. Тя произлиза от гръцката ornis („птица“) и logos („обяснение“) и е въведена в езика от Томас Фулър, духовник и талантлив писател. Талантите на Фулър избуяват много по-рано, когато го приемат в Куинс Колидж в Кеймбридж едва 13-годишен. По-късните му трудове включват история на църквата, на кръстоносните походи, на Оксфорд и Кеймбридж и на книгата „Орнитология или речта на птиците“, публикувана през 1655 година. Фулър е един от най-често цитираните английски писатели. Той изковава прочутата фраза: „Благотворителността започва от дома“ и е известен с наблюдението си, че „всичко е трудно, преди да стане лесно“. Тази перла на мъдростта ще служи добре на човечеството, докато бъдещите поколения се опитват да имитират птиците и да усвоят науката на летенето.
Орнитологичните изследвания през 19 век чертаят интересни паралели между птиците и динозаврите. Когато немски археолози откриват останките на археоптерикса от Юрския период, прародител на птиците във вида, в който ги познаваме днес, те са били изумени от приликите между скелета на птиците и този на динозаврите. В по-ново време филми като „Джурасик парк“ разработват идеята за съживяването на Тиранозавър Рекс, а някои орнитолози коментират, че небесата ни са вече пълни с динозаври.
Един от ключовите избори пред орнитолозите е този между бинокъла и оръжието. Дали преследваме птицата или просто я наблюдаваме? Колониализмът поражда манията за ловуване на птици, събиране на яйцата им и класификация на многобройните видове птици. Публикациите по темата включват наръчници като „История на британските птици“ от Бервик в два тома, която печели голяма популярност. Но те са били твърде тежки и неудобни, за да бъдат ползвани при теренни изследвания. Може би това обяснява защо едва в края на 19 век използването на наръчници и наблюдаването на птици като хоби започва да става все по-широко разпространено. За тази дихотомия вижте утрешната дума бърд-уочинг.
