Писането често е политически акт. Това със сигурност е било така в Англия през 16 и 17 век, дори когато е ставало въпрос за книги за пътешествия. То често е поставяло живота и собствеността на автора в опасност. Взимането на погрешната страна е можело да доведе до затвор, конфискация на имуществото и екзекуция.
Едуард Филмър, политически теоретик, който защитавал божественото право на кралете, е бил от онези, чиито политически възгледи са им коствали свободата и земята. А неговите твърде традиционни възгледи са послужили за основа за въвеждането на днешната дума на деня в английския език. В своя труд „Относно „Политика” на Аристотел, засягаща формите на управление, заедно с указания за подчинение на господарите в опасни и съмнителни времена”(1652), той пише за „по-бедната категория хора, или пролетарското простолюдие”.
Думата Пролетарий произлиза от латинската proetarius и е имала различни значения, като никои от тях не се допълват. В оригиналния си смисъл на латински е представлявала юридически термин и се е отнасяла за хората, които не притежават собственост, за която да плащат данък. Когато навлиза във френския език (proletaire), тя приема по-широко значение и служи за описание на обикновените хора от бедните слоеве.
Пренебрежителният смисъл, вложен в думата доминира в английския език до 40-те години на 19 век. „Комунистическият манифест”, написан на немски от Маркс и Енгелс, публикуван в Лондон през 1848 година и преведен на английски от Хелън Макфърлейн две години по-късно, реабилитира думата и я изстрелва в политическия речник. Макфърлейн е била във Виена, когато революцията помита Австрийската империя през 1848 година. Тя става свидетел как хората се вдигат на бунт и как след това са премазани и това преживяване ще подхрани нейната краткотрайна кариера на писател. Преводът й на труда на Маркс и Енгелс е звездният й миг в писателското й поприще.
От тогава нататък пролетарските „роби на наемния труд” се обособяват като социална група с членове, които ще носят гордо името като почетен знак. Когато народното въстание променя хода на руската история през 1917 година, става ясно, че тази подтисната класа е открила мястото си и възможността да упражнява влияние. „Пролетарии от всички страни, обединявайте се”, се превръща в популярен обединителен призив на 20 век, възприема се като мото от Съветския съюз и се появява върху ранните съветски банкноти и монети.
Пролетариите се появяват от време на време и в популярната култура. Наречени „проли” от Джордж Оруел в романа „1984”, те представляват тревожно предупреждение към бъдещите поколения. Обществото в книгата на Оруел е съставено от три класи, като пролите са на дъното на обществената стълба. Отхвърлени от останалите по-висши съсловия, способни само да работят и да се множат, те са държани в покорство и в състояние на щастливо доволство чрез постоянни лотарии, безсмислени песни и порнография. Някои хора могат да кажат, че това звучи твърде познато, за да ни успокоява.
