През 1895 г. Вилхелм Конрад Рьонтген публикува статия в немско медицинско списание със заглавието „За нов тип лъчи“. И понеже не знаел какво име да им даде, той ги нарекъл X-лъчи, термин, който се възприема веднага в английския език. Той се появява в превода на точно същата статия през следващата година.
В Германия веднага е предложено Х-лъчите да бъдат кръстени рентгенови лъчи на името на откривателя си. Това наименование се използва за известно време в английския език, но по-простият израз, по-лесен и за произнасяне – Х-лъчи – печели по-голяма популярност и в крайна сметка се налага. В Германия лъчите все още носят името на своя откривател, така, както е и в българския език.
Благодарение на щедростта на Рьонтген, днес откритието му се използва широко в медицинския свят. Той отказва да го патентова и заявява, че „откритията принадлежат на широката публика и не трябва да бъдат предоставяни само на отделни компании на базата на патенти и лицензи“.
Идеята за рентгеново зрение (рентгенов поглед) се появява за пръв път през 1896 г., когато в шеговит коментар в изданието „St. Louis Courier of Medicine“ се споменава за способността на един журналист да вижда дори през затворените врати на болницата. От този момент нататък изразът започва да се използва доста често в този смисъл.
В България е много популярен разказът „Дамата с рентгеновите очи“ от Светослав Минков, написан през 1934 г. Той става причина писателят да бъде наречен „авторът с рентгеновия поглед“.
