Думата тинитус (шум в ушите) се появява за пръв път в английския език в анонимен превод от 1684 г. на “Lexicon medicum graeco-latinum” от холандския лекар Стивън Бланкаарт със старомодното английско заглавие „Медицински речник“, в който всички термини, свързани с анатомията, хирургията, фармацията и химията са подробно обяснени. Не е изненадващо, че латинският термин със значение на „отекващ, звънлив“, е запазен. В английския превод терминът е дефиниран като „жужене или бучене в ушите”.
Едва през 1843 г. ирландският лекар Робърт Грейвс използва думата за пръв път в смисъл на лечение на заболяване в британската система. В неговия труд “A System of Clinical Medicine” той описва първия случай на пациент, който при прегледа „се оплаква от главоболие и тинитус (шум в ушите)“.
Все още няма лечение за тинитус.
