Думата „захарин“ произхожда от гръцката дума за захар. Голяма група думи от гръцки произход навлизат в английския език в началото на 17 век. Думата захарин е сред тях. Първото й писмено споменаване е от 1674 г., годината, в която Томас Блаунт публикува четвъртото издание на успешния си речник „Глосография“ (Glossographia). Речникът е творба със съществено значение в историята на английските думи с почти 1 500 думи, въведени за пръв път в езика. Най-симпатичната част от книгата е подзаглавието й „Речник на всички трудни думи, преведени от иврит, гръцки или латински“ (A dictionary interpreting all such hard words, whether Hebrew, Greek or Latin). Дефиницията на трудната дума захарин е „отнасящ се до захарта, сладък като захар“. Това е смисълът, с който думата се употребява и днес.
През 1878 г. Константин Фалберг, (роден в Русия, погребан в Германия), прави откритие в САЩ, което го прославя по света – открива изкуствения подсладител и го кръщава захарин. Захаринът е 300 пъти по-сладък от захарта и се използва като добавка към много хранителни продукти. При откриването му списанието на Дружеството на химическата индустрия пише, че „създателите кръщават новото вещество захарин, въпреки че то не е свързано с класа на захарите, а е дериват на бензоената киселина. Научното наименование на веществото е бензоичен сулфилимин“. Регистрацията е направена точно през 1885 г., а две години по-късно британското списание „Медикъл джърнъл“ добавя: „в момента захаринът не е в наличност”.
Но Фалберг променя това. В момента, в който захаринът е патентован, той започва да го произвежда във фабрика в Германия и въпреки че продуктът има търговски успех, истинският му бум се дължи на два независещи един от друг фактора. Първо, по време на Първата световна война се чувства остър недостиг на захар. Второ, захаринът не съдържа калории. Когато през 60-те години на 20 век настъпва модата на диетите и здравословния начин на живот, захаринът излиза тържествено на сцената и името му продължава да се чува на различни езици, в превод от немски, японски, руски и италиански на кулинарни издания и медицински изследвания.
