Тази не особено елегантна дума в българския език е запазена за вътрешния ни монолог, ако не искаме да си навлечем неприятности и врагове. Думата dunce в английския език означава човек, който не се отличава с особен ум, някой, който учи бавно. По ирония на съдбата произходът на думата ни отвежда към един от най-умните мъже от Средновековието – шотландския католик на име Джон Дънс, живял през втората половина на 13-и век. Той е бил известен с изключителния си интелект и е носил прозвището Доктор Проницателност, заради блестящия начин, по който е вниквал в сложни философски и теологични проблеми. Този изключителен ум е бил доста дразнещ за съвременниците си, а педантичното му взиране в детайлите му спечелва доста антипатии. Първото му споменаване в английския език е от протестанта Тиндейл (който въвежда Деня на благодарността в Англия). Той пише че „мъж като Дънс може да открие безброй разлики“.
Първото споменаване на думата в смисъл на глупав човек е направено малко след това. Тя произлиза и от книга, свързана с поредицата от издания, озаглавена „Scotland Holinshed Chronicles“, написана от Франсис Тин, който изглежда е познавал добре английското висше общество в края на 16-и век, но явно не е знаел как да се възползва от знанията си. Той дава следната дефиниция на думата dunce: „глупав или без познания“. Това значение се е запазило и до днес. Колко подходящи за случая са думите на Джонатан Суифт, автора на „Пътешествията на Гъливер“, който пише много точно и безцеремонно за глупаците в сатиричното си есе „Мисли по различни теми“: „Когато се появи истински гений, веднага го разпознаваш по един очевиден знак – че всички глупаци се обединяват срещу него.“
Вероятно Джон Дънс би одобрил тези думи.
