В поредицата ни Дума на деня често говорим за Old English (староанглийски) или Middle English (средноанглийски), за английския език на Чосър Anglo-Saxon English (англосаксонски английски). И понеже може да не е ясно на всички какво точно означават тези термини, ще се опитаме да демистифицираме английския език в днешната Дума на деня. Присъединете се към нас в това метафорично галопиране сред историческия пейзаж на английския език, където ще срещнем някои германски племена и популярните автори по онова време; ще установим защо всичко, написано преди 14 век, е почти неразбираемо за хората от 21 век; и по всяка вероятност някъде пътьом ще се натъкнем на Шекспир.
Защо English?
Думата English произлиза от съчетанието на съществителното Engle + наставката -ish. Ако сведем етимологията на думата до най-простото обяснение, ще видим, че Engle произлиза от думата Angles. В единствено число думата Angle означава член на германско племе от областта Angeln (Ангелн – днес тя се намира в северната част на Германия и южната част на Дания). Англите се населват в земите на днешна Англия някъде около 5 или 6 век. Поставете наставката -ish на думата Angle и получавате нещо, което е свързано и принадлежи на англите. Така думата Anglish се трансформира в English.
Но в началото на нашето пътуване всъщност келтите и техният език доминират в пейзажа. Древните римляни също нахлуват и се опитват да поддържат реда в тяхната обширна империя. Те напускат Острова през 410 г. след н.е. и военачалникът принц Вортигерн позволява на англите и саксоните да му се притекат на помощ при разгромяването на пиктите и скотите. В крайна сметка тези племена започват да се заселват и стават известни като англосаксонци. Това са народи, които оставят първите писмени свидетелства, като най-известното сред тях е епическата поема Beowulf (около 1000 г. след Христа) за смел воин, който се сражава с чудовища и дракони в Скандинавия. Английският език от този период е известен като Old English (староанглийски) (500-1100), но това е чужд език и трябва да минат много векове и исторически събития, за да еволюира и се превърне в днешния английски. Нека да се впуснем в още по-стремителен галоп назад във времето, за да установим, че тези събития включват: идването на християнски мисионери (те говорят на латински език), нахлуването на викингите (старонорвежки) и нашествието на норманите (френски). Нека не позволим бързината на нашето пътешествие да омаловажи тяхното значение за обогатяването на езика с нови думи.
След този богат на събития период в историята стигаме до епохата на Middle English (средноанглийски) (1100-1500). И тук е мястото да цитираме Джефри Чосър, познат най-вече с прочутия си сборник с разкази The Canterbury Tales (Кентърбърийски разкази). Според информация от British Library: „Една от причините Чосър да играе толкова важна роля е решението му да пише на английски език, а не на френски. Появили се след нахлуването на норманите, Кентърбърийските разкази са една от първите значими литературни творби, написани на английски… Чосър използва всички видове разговорни стилове…, като въвежда различен ритъм и звуци и скулптира нови лингвистични структури“. Английският език става по-популярен от френския – езика на управляващите, но латинският продължава да нахлува в езика чрез религията, правото и медицината, както и чрез литературата.
След този период настъпва ерата на ранния модерен английски (1500-1800 г.) и сега вече езикът на литературата звучи много по-разбираемо за днешния човек, включително и творбите на Шекспир. Макар и много популярен по света, Шекспир като човек е почти непознат. Учени, критици и дори Зигмунд Фройд са се опитвали да разберат подробности от живота и умствената му нагласа, като са анализирали творбите му, но и до днес знаем само някои основни факти. Като например, че е бил женен и е имал три деца (малкият му син умира на 11 години); напуска семейния дом, за да работи в Лондон и умира на 23 април, деня на Свети Георги. Отпечатъкът, който оставя върху език, е смайващ. Чрез безкрайно сътворяване на нови думи (неологизми), той допринася за дълбочината на английския език и способността на говорещите да изразяват идеите си по теми от областта на философията, науката и религията.
А междувременно, докато Шекспир пише пиесите си, първите британски заселници доближават източния бряг на Америка и построяват първата английска колония в Джеймстаун през 1607 г. От това място започва едно ново приключение на английския език и думи от езика на местните индиански племена навлизат в английския.
Към края на нашето пътешествие забавяме ход и се оказваме в една сравнително позната територия, тъй като навлизаме в Late Modern English (късен модерен английски) (от 1800 г. до днес). В началото на този период Британската империя е в пълен разцвет и докато английският език има огромно влияние по цялото земно кълбо, английският речник се обогатява с думи от многобройните индийски диалекти. На Острова жените стават известни в света на литературата благодарение на сестрите Бронте, а творбите на Джейн Остин се превръщат в класика.
Вече сме почти в края на нашето пътешествие. След този лингвистичен скок във времето имаме скромна моментална снимка на историческото развитие на английския език. А като си помисли човек колко незначително е това парченце от необятния феномен на езика!
Английският език принадлежи на огромно езиково семейство, наречено индоевропейски езици, в което влизат много езици, говорени на европейския континент и на територията на Индия, откъдето идва и името им. Всички тези езици са се развили от протоиндоевропейския език – език, който по всяка вероятност е бил говорен преди около 6000 години от племената, които са населявали полетата на Евразия. Някои от тези народи се преместват на изток, други на запад и така започва пътешествието, благодарение на което се създават езиците от индоевропейското езиково семейство. Английският език е част от групата на Германските езици и по-точно на Западногерманската група, която включва немски и нидерландски.
Както виждате, английският език не е просто език, а историческо приключение. Това е език, създаден от воини, драматурзи и християнски мисионери; от науката, технологичните изобретения, пътешествията, колонизацията и политиката. Той е сбор от всичките му елементи и без съмнение след 1000 години днешната версия на езика ще бъде трудна за разгадаване, точно както днешните хора трудно разчитат англосаксонските ръкописи.
Засега си поемете дъх и не забравяйте да се присъедините към нас при следващото етимологично приключение в поредицата Дума на деня.
