Думата heroine (героиня) произлиза от гръцката дума heros, която се е използвала за описание на хора със свръхчовешки качества, които са предизвиквали възхищението на боговете или полубоговете (полубогът е потомък на бог или богиня и смъртен). Когато думата преминава в класическия латински език, се появява версия в женски род на това съществително – heroina, което в оригиналния си вид e нямало род. Английската версия идва от среднофренски език, когато латинското окончание -ina отпада и се добавя френската наставка -ine.
Думата heroine се появява за пръв път в писмена форма в английския език през 1587 г., когато Джон Бриджис пише труда си A Defence of the Government Established in the Church of England for Ecclesiastical Matters (Защита на управлението, основано в Английската църква, за църковните въпроси). В него Бриджис пише: „По този начин Будика е управлявала кралството и е водила войни срещу римляните в защита на свободата в тези страни… Тази героиня (heroine)... по отношение на религията е била езичница.“ За кого се отнася думата heroine в този пасаж от книгата? Това е Будика или Бодвика, кралица на келтското племе ицени. Без да е свръхчовек, тя без съмнение е била достатъчно твърда и решителна, за да поведе племето си срещу римляните, които са искали да окупират страната й, и намира смъртта си някъде из Нортхамптъншър. (Историците смятат, че се е самоубила.) Преди потушаването на въстанието от римляните нейните войски избиват 70 000 римски воини. Римляните запомнили червената коса на безстрашната кралица и дълго време се страхували от червенокоси жени.
В наши дни не е необходимо да бъдеш полубогиня или кралица-войн, за да получиш титлата „героиня“. Думата се отнася за много жени, които демонстрират смелост, сила или някакви други качества, достойни за възхищение.
През 2013 г. във вестник Huffington Post е публикувана статия със заглавие: „9 от най-обичаните литературни героини“. Списъкът включва Една Понтелие от романа на Кейт Шопен „Пробуждане“, Ема Бовари от „Мадам Бовари“ на Гюстав Флобер и Естер Грийнууд от „Стъкленият похлупак“на Силвия Плат. Тези жени са били обявени за героини, а темата, която ги обединява, е битката им срещу ограниченията на обществото, което не се е интересувало от тяхната сила, характер или позиция.
Но цифрата девет е доста любопитна. Кара ни да се опитаме да я закръглим на десет, нали? Така че, ако имате желание, може да добавите още някое име в този списък от литературни героини. Мама Джоуд от „Гроздовете на гнева“ на Стайнбек може да бъде отлична претендентка за влизане в списъка. Когато тя и семейството й пътуват до Калифорния по време на Голямата депресия в Америка и търсят отчаяно работа по полето, тя се бори с последната клетка от тялото си да съхрани здравето и единството на семейството си, дори когато всички останали падат в краката й от отчаяние. Тя е велика жена и трябва да благодарим на Стайнбек, че е създал такъв героичен образ. Но всеки от нас има правото да избере своята любима литературна героиня и да закръгли списъка с нея.
