Думата харем има арабски произход и се отнася за нещо забранено или съхранявано.
Думата на деня първоначално се е отнасяла за част от мюсюлманската къща, създадена, за да осигури лично пространство на ислямските жени. Входът е бил забранен за мъже, които не са членове на семейството.
Първият човек, споменал думата харем в английския език, е Томас Хърбърт, който е сред първите пътешественици, достигнали до Средния Изток и писали за преживяното там. Само 21 годишен, той пътува като член на британска дипломатическа мисия от 1627 г. до 1629 г. Става известен с книгата си с пътеписи с километрично заглавие, от което ви предлагаме само част в превод от английски на български език: „Пътешествия за няколко години из Африка и великата Азия, най-вече с описания на прочутите империи на Персия“ („Some Years Travels into Africa and Asia the Great, especially describing the famous Empires of Persia“), която той редактира и осъвременява пет пъти през живота си. (Впрочем, дългите заглавия в миналото са били съвсем основателни, защото са описвали подробно за какво става въпрос в книгата. Днес заглавията са къси, но пък съществува явлението блърб!). Книгата включва ранна рисунка на птицата додо и на харема като част от палата на шаха, считана за нещо като женско светилище. „….Той има триста жени в своя сарай, наричан тук харем“. Хърбърт като много други писатели и дипломати от онова време е имал нещастието да е мъж и не е имал лични впечатления, за да навлезе в подробности в описанието на харема.
Такава възможност се удава на лейди Мери Уъртли Монтагю, съпруга на британския посланик в Османската империя. Тя се прочува по няколко причини. Първо, тя е тъща на първия шотландски министър-председател и значителна фигура в литературния свят в средата на 18 век. Второ, пътува със съпруга си из Ориента, където научава от турците за ваксинациите още преди въвеждането им и ваксинира сина си срещу едра шарка. В писмо от 1718 г. тя е първата жена английски писател, която предоставя впечатления от първа ръка от изумително украсен харем в Истанбул, където е била поканена на вечеря със султанката. Мери Монтагю е била допусната да влезе в харема, който е бил много луксозен, декориран със седеф, слонова кост, маслинено дърво и японски порцелан.
Малко по-късно думата харем се използва за жените в мюсюлманското семейство – съпруги или наложници. Идеята е пленителна за западния светоглед и е интерпретирана на различни езици, английски и италиански, в различни творби на изкуството, включително и в операта. Операта на Моцарт „Отвличане от сарая“ описва опита на принц Белмонте да спаси жената, която обича, от харема на Селим паша, докато голяма част от действието в операта „Корсар“ на Верди се развива в харем.
