На 6 август 1991 г. английският компютърен учен Тим Бърнърс-Лий публикува първата уеб страница на ЦЕРН (Европейската организация за ядрени изследвания), създава първия уеб браузър и всъщност изобретява интернет. Човекът просто е имал идеи!
И все пак се смята, че визията за интелигентна глобална мрежа, която събира човешкото познание, принадлежи на белгийския библиограф Пол Отле, работил през 30-те години на 20 век. Работата му върху организирането на световното познание се увенчава със създаването на огромна монументална картотека с информация, озаглавена „Mundaneum“.
Това е била амбициозна идеалистична идея, вдъхновила раждането на информационната ера. И това е една от многото революционни идеи, които спомагат за напредъка на света.
Думата idea е имала различни форми на средноанглийски – ideie, ydea, ydeye, idaea. Произходът на думата idea, записана в британските източници около 8 век, е от класическия латински. Във философията на Платон думата idea означава абстрактен и вечно съществуващ модел на всяко нещо, от което се пораждат конкретните неща, но вече като несъвършени копия.
В пост-класическите латински източници думата има за основно значение „форма, образ, подобие“.
И отново Джон Тревиза е човекът, който използва за пръв път думата в писмена форма в превод на ранната енциклопедия De Proprietatibus Rerum (За свойствата на нещата) в смисъл на „пример, форма“.
Един от първите преведени латински текстове на английски е преводът от Джон Лидгейт на творбата на Джовани Бокачо Fall of Princes (Упадък на принцовете). Тази книга е за обратите на съдбата, трагедиите и упадъка на мъжете и жените във властта и принадлежи към жанр, популярен в средновековната литература като „съвети към принцовете“.
Преводът на Джон Лидгейт е от около 1439 г.: „В двете школи на благоразумния Сократ и Платон…… ключ към тайни мистерии и божествени идеи“.
От края на 16 век нататък думата idea започва да доминира с двете си основни значения „припомняне на нещо видяно или преживяно“ и „ментален образ или концепция, основана върху познание“. Любопитното е, че това значение на думата произлиза от гръцката дума ennoia, която първоначално означава „мисловен процес“.
Универсалният израз „to have no idea“ (нямам представа) се появява за пръв път в писмения английски през 1782 г. в творбата на Франсис Бърни Cecilia: „Уверявам ви, че когато се прибрах у дома, ходилата ми бяха целите в пришки. You have no idea how they smarted (Нямате представа колко ме боляха)“.
Цитатът не ви ли подсказва колко умни са краката? Ето, вече схванахте основната идея зад думата „идея“ и как мозъкът създава образи, основани върху нашето познание! (Първоначалното значение на глагола smart, свързан с немския глагол schmerzen, е „причинявам остра болка“).
