18.09.2014

Капан за сънища / Dreamcatcher – Дума на деня

Капанът за сънища е традиционен уред за заклинания на американските индианци, който днес може да се види навсякъде. Може би някои от нашите читатели имат капани за сънища, висящи над леглата им като част от интериора и дори вярват в тяхната свръхестествена сила. Тези заклинателни уреди най-често са изработени от пера, мъниста, кожа или от евтини материали, продават се от изобретателни търговци, облечени в индиански костюми, или в магазини за евтини стоки.

Капаните за сънища произлизат от традициите на американските индианци Оджибве (наричани още Чипева) – едно от най-многобройните индиански племена и един от първите народи, населяващи Северна Америка. Пан-индианското движение по време на втората половина на 20 век разпространява капаните за сънища на индианците Оджибве в останалите индиански общности и по-късно отвъд Атлантика. На езика на индианците Оджибве уредът се нарича азабикешин (asabikeshiinh), дума, която описва формата на паяжина на уреда и прави връзка с митичната Жена Паяк, известна като Азибикааши – героиня от легендите на индианците Оджибве, която се грижи за децата и хората на сушата.

Индианците Оджибве вярват, че капанът за сънища притежава силата да ги предпазва от болести и да променя сънищата, като залавя в мрежата си всички лоши сънища и кошмари и пропуска само добрите през дупките на мрежата надолу към меките пера и накрая в съня на човека. През 1976 г. най-старият вестник в Калифорния „Mountain Democrat публикува описание на капан за сънища, който е част от експозицията на музея в градчето Мендосино каунти. В публикацията заклинателят е описан като „чудноват плетен уред, който виси във всяко типи в селата на индианците Чипева…“.

Ако често сънувате кошмари, не изпадайте в паника, а си набавете капан за сънища, за да си осигурите здрав сън. Но ако се събудите, и животът все още изглежда като лош сън, утешете се с мантрата в едноименния роман на Стивън Кинг „Капан за сънища“. Оригиналният израз е: „Same Shit, Different Day“, а преводът на български в романа е „СКРД“. Познавачите не се нуждаят от точен превод, но приблизителният звучи така: „Същият късмет, различен ден“.