Ноември е месецът, през който се е родил космологът пионер, астроном и писател Карл Сейгън. Иновативната му визия за космоса и за нашата планета като част от безкрайната шир, която ни заобикаля, дава храна за размисъл и предизвиква въображението на мнозина в продължение на десетилетия. Карл Сейгън е най-известен с телевизионната поредица Cosmos (Космос), на която е водещ през 80-те години на 20 век. Поредицата играе съществена роля за популяризиране на науката със средствата на телевизията.
„Космосът е всичко, което е или е било, или ще бъде…“ Това са уводните му думи в първия телевизионен епизод и астрономът повежда зрителите на пътешествие през времето и пространството, като освен типичните научни теми дискутира и въпроси като този за произхода на живота, съзнанието, духовността, както и нашето място във вселената.
Неговите размишления за планетата Земя, събрани в прочутата му книга Pale Blue Dot (Бледа синя точица), са смиряващо духа преживяване. В този монолог Сейгън споделя прозрение, което се отнася и за събитията, които се случват всеки ден в нашия модерен свят. Думите му ни карат да се поспрем и да се замислим: „Земята е много малка сцена на обширната космическа арена. Помислете за реките от кръв, разпръснати от всички онези генерали и императори, за да могат в слава и триумф да се превърнат във временни владетели на част от една точица. Помислете за безкрайните жестокости, извършвани от жители на едно кътче от този пиксел над едва различимите обитатели на някое друго нейно кътче. Колко чести са техните неразбирателства, колко надъхани са те да се убиват един друг, колко пламенна е омразата им. Нашите пози, нашите измислени важности, илюзията, че имаме някаква привилегирована позиция във Вселената, са предизвикани от тази точка на бледа светлина. Нашата планета е самотно петънце във великия всеобгръщащ космически мрак. В нашата неизвестност – в цялата тази необятност – няма и намек, че помощта ще дойде от другаде, за да ни спаси от самите нас.“
Думата cosmos произлиза от гръцката дума kosmos и означава „ред, добра подредба, систематичен ред”.
Смята се, че Питагор е първият, който използва термина в смисъл на „вселена“, вероятно първоначално със значение „звездни небеса“, но по-късно понятието се разширява и обхваща целия физически свят заради „съвършения си ред и подредба“ като противоположност на хаоса.
Терминът cosmos е бил използван и в християнските религиозни творби в смисъл на „материален живот, този свят (за разлика от отвъдния живот, живота след смъртта)“.
Първата известна употреба на нашата дума идва от Anthropometamorphosis – последната и най-популярна творба на Джон Булвър от 1650 г.: „По-големият свят се нарича космос заради красотата в него.“
Думата печели истинска популярност през 1848 г. едва след публикуването на превода на творбата на Александър фон Хумболт Cosmos: a sketch of a physical description of the universe (Космос: eсе върху физическото описание на вселената). Cosmos се превръща в научен бестселър по онова време, като обединява научни изследвания и открития на две поколения учени. „В този труд използвам думата cosmos в смисъл на сбор на всички неща на небето и на земята, на универсалността на създадените неща, които съставят видимия свят.“
Ето една идея, върху която си заслужава да се замислим: „Всеки от нас е ценен от космическа гледна точка. Ако някое човешко същество не е съгласно с вас, оставете го да живее. В сто милиарда галактики няма да откриете друго.“ – Карл Сейгън, Cosmos (Космос)
