Кроасанът е сред най-популярните видове закуска в западния свят.
И той наистина има всички качества, за да бъде така предпочитан – леко сладникав на вкус, пръхкав и достатъчно калоричен, за да ни осигури енергия в началото на деня.
Добавете към кроасана и чаша кафе или лате и тази комбинация ще се превърне в най-добрия приятел, с когото си прекарвате времето всяка сутрин от седмицата.
Естествено, хората, които следят редовно теглото си, не гледат с добро око на кроасана заради маслото, добавено към тестото, но нали се твърди, че всяко удоволствие или ни прави дебели, или е нещо извън закона?!
А ако говорим сериозно, трябва да споменем, че като част от семейството на виенските кифлички, които се правят от брашно, яйца, мляко, масло, сметана и захар, кроасанът съдържа основно тесто и масло.
Колкото и семпли да са съставките му, кроасанът е прочут в света на кулинарията с това, че се приготвя трудно. Изисква се много месене, точене и наслояване на заквасено с мая тесто и накрая специална техника, наречена „ламиниране“, за да се приключи процесът.
Домашно приготвената версия изисква известно време и подходящи умения, затова голяма част от кроасаните, сервирани в кафенетата, са приготвени предварително и замразени и само се пекат на място.
Другите видове кифлички от това семейство на виенските сладкиши са бриошът, датската кифличка и сладкото хлебче с шоколад или стафиди.
Малко известен факт е, че тези сладкиши, заедно с обожавания кроасан, всъщност са внесени във френската кухня от Австрия, затова и се казват Viennoiseries – неща, идващи от Виена. Това се случва през 1839 г., когато в Париж е отворена първата виенска пекарна от австрийския офицер Аугуст Занг.
Истинските корени на кроасана ни връщат към Австрия от 15 век и често историята е украсена с мита как в началото на 17 век виенските сладкари създали сладкиш във формата на турския полумесец, за да отпразнуват края на османската обсада.
Естествено, кроасаните дължат името си на формата си на полумесец. Но е известно, че хлябове във формата на полумесец са правени още от античността. По произход думата е латинска – crescere (нараствам), така че думата crescent означава „нарастващ, растящ“.
В английския език терминът означава нарастваща луна в периода между новата луна и пълнолунието. В този смисъл думата crescent се появява за пръв път в писмена форма през 1530 г. в творбата на Джон Балгрейв Lesclarcissement – една от най-ранните френски граматики, написани за говорещите английски език: „Cressent, новата луна, при положение че не е кръгла, нарастваща (cressant)“.
Думата croissant, като заемка от френски език, е използвана за пръв път в английски текст от Уилям Чамбърс Мороу в творбата му Bohemian Paris (Бохемски Париж) от 1899 г.: „Уханието на парещи кифлички и кроасани“.
