Терминът „lacuna“ произлиза от латинската дума за „дупка“ или „яма“. В началото е използван за описание на празните места в текстове или ръкописи и се появява в цитат от сър Робърт Мори в Lauderdale Papers (Записките на Лодърдейл) от 1884 г., където той пише: „Най-добре да не оставяте празни места в писмата си“. Оттогава той често е употребяван в анатомията и естествените науки, за да опише пролука, празно място или кухина, а също и в областта на правото, за да опише липсата на определени условия в даден закон.
Лакуни съществуват също и за преводачите.
Лакуна в лингвистиката може да се обясни като лексикална празнота или „липсата на лексикална единица в езика при съществуваща представа в понятийната сфера с отсъстваща вербализация“ (Journal of Education Culture and Society No.1, 2013, pg. 169). „Теория на лакуната“ e създадена от руския професор Юри Сорокин и е доразвита от проф. Ирина Марковина в научноизследователската област на етнолингвистиката – науката за взаимовръзките между лингвистичното и културното поведение. В наши дни преводачите могат да я изучават в курс по теория на превода. Тя e науката за това как най-добре да се преведат думи, изрази или понятия от изходен език, които нямат точен еквивалент на целевия език.
Японската дума nureochiba е интересен пример за това как се появява лакуна (лексикална празнота) при превода на английски. Буквалният превод е „мокро паднало листо“, но тъй като преводачите превеждат смисъл, а не думи, за да се получи удачен превод трябва да бъде разбран културният произход на думата…
Японските мъже са известни с това, че отделят на работата дълги часове всеки ден и им остава малко свободно време или дори време със семейството. При тези чести отсъствия на съпруга й съпругата се научава да се приспособи към живота без него и по-скоро е зависима само от доходите му, отколкото от неговата компания. Когато съпругът се пенсионира, той изведнъж се оказва прикован към семейния живот, мъчейки се да функционира при този нов начин на живот, при който свободното време е в изобилие. За съпругата, която на практика е живяла сама много години и се е адаптирала към това, гледайки децата, отдавайки се на любимите си занимания или общувайки с приятели, се оказва, че дели един дом с мъж, познат като неин „съпруг“. Но коя е думата, която тя използва за него? Той е nureochiba. Залепя се за обувката й като мокро паднало листо, от което не може да се отърве и което я следва навсякъде.
Когато преводачите срещнат думата nureochiba, трябва да измислят стратегия за справяне с лакуната или лексикалната празнота. Не могат да преведат думата буквално, а пълното обяснение на културния произход би могло да съсипе ритъма на текста, така че трябва да намерят подходящ начин за пренасяне на значението на целевия език. Лакуната е представител на една очарователна област от лингвистиката, която подчертава факта, че преводът не е просто въпрос на превеждане на думи, а на значение и културни понятия.
А вие как бихте превели nureochiba на български?
