По време на почти всички избори политиците, експертите и пресата, за да са в по-добър синхрон с чувствата на избирателите, се опитват да поставят фокуса на вниманието върху определен проблем или политика. Обикновено референдумът може да бъде използван по традиционния начин за проучване отношението към специфична тема или като по-свободна интерпретация на възгледите на гласуващата общественост. Ако разгледаме внимателно изборите през 80-те години на 20 век, ще видим, че те са били смятани за нещо като референдум върху реформите на Маргарет Тачър. Като си припомним, че войната в Ирак започна през 2003 г., изборите през 2005 г. се превърнаха в референдум за участието на Великобритания във войната. В по-ново време, изборите през 2010-та се превърнаха в референдум върху способността на лейбъристкото правителство да се справи с икономиката по време на рецесията, а предстоящите избори биха могли да се смятат за референдум за мястото на Великобритания в Европейския съюз. Освен това през следващите няколко години вероятно ще станем свидетели на референдум за членството на Великобритания в Европейския съюз. Както виждате, думата референдум (referendum) често се използва във връзка с избори, но нека да навлезем малко по-дълбоко в историята на думата.
Не е изненадващо, че терминът, както повечето термините в правото и, разбира се, в политическата система, ни е завещан от римляните. В превод от латинския термин referendum, думата буквално означава „нещо, върнато обратно“, което, в изборен контекст, означава да върнеш определен проблем за решаване директно на избирателите. И докато цитираните по-горе примери показват, че има начини да изразим становището си по местни, както и национални въпроси, ние като избиратели обикновено не можем да гласуваме за отделни специфични проблеми и аспекти на политиката. И все пак едни избори могат да бъдат смятани за референдум, защото знаем платформите на всяка партия и можем да гласуваме съответно за тях. Например, ако жителите на Великобритания бяха срещу включването на страната във войната в Ирак, щяха да изразят несъгласието си, като гласуват за партия в опозиция на тогава управляващото лейбъристко правителство.
Думата референдум навлиза в английския език във втората половина на 18 век и започва да се употребява широко в началото на 19 век. Първоначално терминът е бил най-тясно асоцииран с Швейцария заради швейцарската система на управление, която изисква честото провеждане на специфични референдуми на федерално ниво или на ниво кантон. Всъщност първата позната употреба на думата е от годишния регистър от 1816 г. и се отнася за влиянието на папата в католическите области на Швейцария: „Единадесет депутати отхвърлиха искането на папата; девет гласуваха за референдум; а двама души се въздържаха.“ Много скоро след това терминът започва да се употребява по-масово, както може да се види в The New American Governments and Its Works (Новите американски правителства и техните дела) на Джеймс Янг, който, като подчертава привлекателността на местното правителство и отчетността, заявява че „В САЩ референдумът от много отдавна се използва често.“ Ако потърсим пример от Великобритания, нека се вгледаме в цитат от 1975 г. от парламентарен закон, който все още има огромно значение и днес и предлага следното: „Трябва да се проведе референдум по въпроса дали Обединеното кралство да остане член на Европейската икономическа общност.“
В историята на България са провеждани общо четири референдума, като последният беше проведен през 2013 г. Избирателите изразиха становището си дали трябва да се развива ядрена енергетика в страната чрез изграждане на нова ядрена електроцентрала. Поради ниската избирателна активност въпросът беше върнат за обсъждане в парламента.
