В нашето ДНК като човешки същества е заложен стремежът да искаме повече и по-добро, а в най-добрия случай – повече от най-доброто. Този стремеж може да се изразява в желанието да направим специална покупка, да поддържаме определен лайфстайл или да извършваме определени дейности и може да бъде дефиниран с днешната дума на деня – лукс. Преди да си закупите тези изкусителни лъжици от тежко сребро или да планирате околосветски круиз, може би трябва да се вгледаме в думата лукс, както и в самата концепция.
Думата luxury навлиза в английския език около 1300 г. Идва от латински през старофренската дума luxurie, която, интересно е да отбележим, е била дефинирана като разврат, похот и е имала по-скоро сексуална конотация. През следващите 150 години смисълът на думата изглежда се приближава повече към оригиналното латинско значение за прекаляване и екстравагантност, което днес познаваме по-добре от старата френска дефиниция. Колкото до това какво концептуално означава думата, ако се абстрахираме от внушенията на развлекателните списания и туристическите брошури, трябва да признаем, че не е задължително луксът да представлява скъпа ваканция или определена марка дрехи, носена от някоя знаменитост – това може да бъде нещо толкова дребно като повече време, посветено на определено занимание или възможността да се поглезим с любимото си питие или ястие след тежък работен ден.
Жителите на Обединеното кралство очевидно имат слабост към лукса, особено когато става дума за така наречените луксозни стоки. Понастоящем англичаните харчат около 8 милиарда британски лири за луксозни стоки, като в Европа само французите харчат повече. Очаква се до 2018 г. европейските граждани да похарчат общо 96 милиарда за луксозни стоки, а британците да се бръкнат най-дълбоко. И като се има предвид, че в страни като САЩ и Германия цените на луксозните стоки често се намаляват, а англичаните са готови да платят пълната цена, очевидно е, че ценят лукса повече от всички останали. При такива марки като Burberry, Rolls-Royce, Asprey и Dunhill, кой може да ги обвини?
Една от първите познати употреби на думата датира от 1386 г. в творбата на Чосър The Man of Law’s Tale (Разказът на правника), където авторът на „Кентърбърийски разкази“ използва старото френско значение на думата: „Отвратителна похот като лукс.“ Изглежда сексуалната природа на оригиналната дефиниция не излиза напълно от употреба до 19 век. През 1633 г. в творбата на Финиъс Флетчър The Purple Island (Лилавият остров) думата отново се връща към стария смисъл на излишък, прекаляване: „Никога не съм познавал нуждата или лукса, или долнопробното ласкателство.“ През 1833 г. Хариет Мартиню включва термина в творбата си Briery Creek, като го употребява във връзка с един от героите: „Той купува нови луксозни стоки, които няма да послужат за нищо освен за егоистичното му удоволствие.“ И все пак, какво е животът без малко удоволствие и лукс?
