Да се увлечеш по някого означава да оглупееш. Поне така са смятали древните римляни: infatuāre е латинският глагол за „да се направиш на глупак“. Наставката in описва посока към, навътре или срещу, а останалата част от думата произлиза от думата fatuus със значение на „глупав, смешен“. Така че любовното увлечение може да бъде описано като състояние, при което човек е обладан от безразсъдна страст. Зигмунд Фройд твърди в Group Psychology and the Analysis of the Ego (Групова психология и анализ на егото) (1922 г.), че „крайните форми на влюбването могат да бъдат описани като запленяване или любовно увлечение“.
Първата употреба в писмена форма в английския език на глагола to infatuate е в библейски контекст. Уилям Тиндейл, английският учен, който превежда Библията директно от текстове на гръцки и иврит, пише: „Господ е увлякъл дълбоката ти мъдрост“. Тук глаголът е със значение на „доведен до оглупяване“ (Works, стр. 234, 1533 г.).
През 1621 г. английският учен Робърт Бъртън използва глагола to infatuate в по-земен контекст в The Anatomy of Melancholy (Анатомия на меланхолията), като пише: „Тези две основни напасти от човешки порядък – вино и жени, които са увлекли и довели до оглупяване огромен брой хора“ (стр. 160).
Изглежда през 1816 г. жените продължават да правят мъжете на глупаци, тъй-като главната героиня Ема Удхаус в класическия роман на Джейн Остин Emma (Ема) се отдава на увлечението да сватосва хора, които не са особено увлечени един от друг. Дори самата Ема изглежда покорена от чара на приятелката си Хариет Смит, затова г-н Найтли я мъмри: „Ема, увлечението ти по това момиче те заслепява“ (стр. 126).
През 19 век в английския език навлизат няколко синонима за увлечение и по-конкретно в смисъл на младежко увлечение.
Американският жаргонен термин crush се появява през 1884 г., за да опише чувството на „хлътване“, полудяване от любов по някого. Изразът е to get a crush on someone (полудявам по някого). Мод Ритънхаус пише в дневника си „Мод“ през 1939 г.: „Уинти ридае, защото любовното й увлечение (crush) отлетя“.
Изразът puppy love също се появява в писмена форма за описание на младежко увлечение, когато Дж. Нийл пише: „След всичко, което те чух да казваш за puppy love и детински влюбвания…те беше срам да ми кажеш, че се отправяш към същата пропаст“. Изразът poupée doll е означавал манекен, използван за излагане на дрехи, шапки и перуки, и се появява за пръв път в английския език в средата на 18 век. По онова време било много модерно жените да имат малки кученца, които им служели едва ли не за играчки и били популярни с името puppy. Така че влюбването в играчката било наричано puppy love.
Преди тези синоними обаче се е появил терминът calf-love, с който се описва романтичната връзка между момче и момиче.
В Sylvia’s Lovers (Обожателите на Силвия) (1863 г., стр. 104) Елизабет Гаскел пише: „Това е момичешка фантазия – просто тип calf-love и трябва да се остави да отмине“. Вероятно изразът произхожда от термина calf от времето на Шекспир, използван както за описание на човек, който се проявява като глупак, така и като термин за привързаност и обич.
Изглежда проблемът с любовното увлечение ни преследва от векове. И все пак, малко любовна полуда няма да навреди на никого (освен ако не сте привърженик на термина bunny boiler (котел за заешко), роден от злополучното любовно увлечение на героинята на Глен Клоуз по героя на Майкъл Дъглас във филма „Фатално привличане“ от 1980 г., когато отритнатата героиня свари дългоухия домашен любимец, за да отмъсти на своя бивш любим). Да оглупееш от любов е закодирано в нашата ДНК и мнозина от нас могат да си позволят от време на време удоволствието от последствията.
