Марк Твен е имал специално отношение към времето на границата между отиващата си и настъпващата година. Той дефинира първи януари като „времето, определено за съставянето на вашите обичайни добри новогодишни обещания. През следващата седмица можете да започнете павирането с тях на пътя към ада както обикновено” и като „безобидна ежегодна институция без особена полза за никого, освен като изкупителна жертва за закоравели пияници, за приятелски обаждания и лицемерни обещания.”
При всяко начало има надежда нещата да се правят по различен начин, дори по-добре. Римляните са имали бог за началото и приключването – Янус (който дава името на януари) и са полагали клетва да се променят. Сред първите случаи, описани на английски език, е обещанието в книгата „Маргарет Пърсивал в Америка”, публикувана през 1850 г. от американския пастор Едуард Хейл (който основава движението „Подай ръка”), където героинята заявява, че копнее да се предаде на божията воля. Нейните думи са: ”Аз съм тук, готова от този момент нататък да се подчинявам. Това ще бъде моето новогодишно обещание.” Твърде е възможно да е успяла да го изпълни.
Повечето хора обаче не успяват. Точно преди три седмици списанието „Journal of Clinical Psychology”, издавано от Университета Скрентън, разкри, че по-малко от половината от всички американци съставят новогодишни обещания. За 2014 г. основните обещания са да намалят теглото си и да станат по-организирани. Перспективите обаче не са особено обнадеждаващи. Миналата година едва 8% от онези, които се стремяха към подобрения през Новата година, успяха да ги осъществят.
Къде ще бъдете по същото време следващата година? При онези 92%, солидарни с Марк Твен, или при 8-те, солидарни с Едуард Хейл? Каквото и да се случи, пожелаваме ви успех през следващите няколко месеца.
