За разлика от сватбата, разводът рядко се смята за повод за празнуване. Той обикновено е съпроводен от емоции в по-тъмната страна на спектъра: гняв, тъга, тревожност, а в най-добрия случай – чувство на облекчение, тъй като затваряме една страница, за да отворим нова. От друга страна „малко купон никога не е убил никого“ и може би това e подтикнало собствениците на фирми да организират специални разводни партита. Възникнали в САЩ, разводните партита стават все по-популярни по света, като основната идея е да се помогне на хората да се справят с този труден преход в живота си.
В исторически план разводът е бил разрешен както в Древна Гърция, така и в Римската империя до 9 век през Средновековието, когато църквата взема връх и обявява брака за свещена институция, благословена от Бога, която не може да бъде разтрогната от човешко действие. До 10 век разводът по принцип е бил забранен, но е съществувала форма на „законна раздяла“, определяна от църквата, тъй като гражданските съдилища не са имали реална власт върху брака и раздялата.
Като термин думата divorce (развод) съществува в английския език от края на 14 век. Тя е заемка от старофренски, произлиза от латинската divertere (а по-рано divortere) и означава „разделям се, изоставям съпруга си, обръщам се настрана“. Думата е записана за пръв път през 1377 г. в алегоричната поема Piers Plowman на Уилям Лагланд, която се счита за една от най-великите творби на средновековната английска литература, заедно с „Кентърбърийски разкази“ на Чосър.
Един от първите и най-съществени за политическата история кралски разводи е този на френския крал Луи VII и Елеонор Аквитанска през 1152 година. Първият кралски анулиран брак, документиран на английски език, е този на Луи VII, който веднага след възкачването си на трона през 1498 г. директно започва процедура по анулиране на брака си, като изпраща петиция до папата с молба да получи папска була. Разводът е записан в Chronicle of England: „Същата година беше осъществен развод между краля на Франция и кралицата, неговата съпруга.”
През 1533 г. „Великият развод“ слага началото на Реформацията и променя историята. Когато папата отказва да анулира брака на Хенри VIII и Катерина Арагонска, кралят на Англия и Уелс се откъсва от Римокатолическата църква, като се обявява за върховен глава на църквата на Англия, развежда се с Катерина и се жени за Ан Болейн.
До 1857 г. разрешението за развод в Англия се давало със закон на Парламента и понеже процедурата била много скъпа, само богатите можели да си позволят да се развеждат.
Законът Matrimonial Causes Act променя всичко, като разрешава на обикновените хора да се развеждат и дава на жените правото да поискат развод, като докажат жестокостта и изневерите на съпрузите си.
Една промяна през 1937 г. добавя пиянството, лудостта и изоставянето като основание за развод, законът от 1969 г. разрешава на двойките да се развеждат, след като са били разделени две години, а в края на 90-те години на 20 век най-накрая разводите започват да облагодетелстват жените.
Статистиките сочат, че оттогава броят на разводите сред поколението на бейби бумърите е нараснал до 50%. Все повече възрастни хора предпочитат да останат сами и все повече финансово независими жени избират да останат неомъжени. Естествено, тази тенденция се отразява върху начина, по който обществото възприема брака и развода и то упражнява по-малък натиск върху хората да се женят или да запазят брака си.
