Съблюдаването на балансиран хранителен режим, включващ пъстроцветни плодове и зеленчуци, пиенето на достатъчно вода и умерената физическа активност като бягане в парка или танци, предпазват от редица заболявания и забавят стареенето.
И само в случай, че всичко това не доведе до никъде, съвременната фармацевтична индустрия вади от ръкава си чудодейни трикове, с които се опитва да ни убеди, че можем да се възродим за една нощ.
При тази толкова напреднала технология и наука, ние вече разбираме по-добре механизма на функциониране на нашето тяло.
Но доскоро психическото здраве беше дълго време подценявано. Изглежда постоянно сме били фиксирани върху физическите аспекти на нещата, докато проблемите на съзнанието са били пренебрегвани от хиперактивния и изпълняващ многобройни задачи свят, който изисква от нас постоянно да сме в крак с неговата зашеметяваща скорост. Но независимо от това дали ни харесва или не, ние трябва да следим състоянието на нашето ментално здраве и да признаем, че депресията, тревожността и различните форми на аутизъм се срещат по-често през новото хилядолетие.
Живеенето в динамична, свръх стимулирана и постоянно променяща се среда улеснява появата на психически разстройства и ги кара да се отключват лесно. Продължителната потиснатост може да се превърне в хронична депресия, а икономическата нестабилност и борба за оцеляване могат да отключат тревожност.
Тревожността е чувство за безпокойство, нервност и тревога. Тя може да има и физически проявления, които се изразяват най-често в усещане за топка в стомаха и напрежение. Тревожността може да наруши режима на съня и да предизвика хранителни разстройства. Съществуват различни типове тревожност, но общото между всички тях е, че емоцията на тревожността е свързана с несигурността.
И макар че тревожността е част от еволюцията, тъй като всъщност тя представлява активиране на защитната ни система и е съществувала през цялото историческо развитие на човечеството, като психическо разстройство тя е призната едва преди няколко десетилетия. Американската психиатрична асоциация я признава едва през 80-те години на 20 век, а преди това пациентите са получавали диагнозата стрес или нервност.
Най-често тревожните разстройства и паническите атаки са били смятани за проблеми, присъщи най-вече на жените заради склонността им към хистерично поведение. По света са били използвани странни методи на лечение, които включвали различни форми на изтезание, като е достатъчно да споменем електрошоковата терапия и лоботомията.
През 70-те години се наблюдава бум на антидепресантите с появата на „щастливите“ химикали като допамина и серотонина, а през 80-те възниква терминът тревожно разстройство.
Самата дума anxiety, която означава безпокойство на ума, е въведена в английския език през 16 век от латинската дума ānxietās.
Първото писмено свидетелство за нейната употреба е в творбата на сър Томас Мор The Four Last Things (Четирите последни неща) около 1522 г.: „Те склопиха очи без злоба, без тревожност“.
Първото писмено свидетелство за употребата на думата anxiety като синоним на depression (депресия) е от една история на животинския свят и растенията, написана от Робърт Ловъл през 1661 г.
През 1958 г. списание The Times споменава 50-те години като Age of Anxiety (Епоха на тревожността) след заглавието на поема от Уистън Хю Одън, спечелила наградата „Пулицър“, която се занимава с човешкото търсене на идентичност в един все по-индустриален свят.
