Думите judge (съдия) и judgment (решение, присъда) имат негативна конотация в английския език. Независимо от това дали някой е бил осъждан (judged), или е бил твърде краен в критичното си отношение (judgmental), и в двата случая емоциите не са от най-приятните. Думата judgment обаче не винаги е нещо, за което трябва да се тревожим, защото всъщност представлява способността да се формира мнение на базата на мисли, чувства и факти.
А когато става дума за legal judgments (съдебни решения), съдиите се произнасят по даден въпрос на базата на тяхната интерпретация на закона или, както е в някои юрисдикции – на базата на лична преценка.
Съвременните съдии и съдебни решения са резултат на съдебна еволюция, продължила хилядолетие. При англосаксонския съдебен процес чрез изпитание обвиняемите били принуждавани да преминат през мъчителни и опасни премеждия, като например да хванат с ръка нажежено желязо или да сложат ръцете си в съд с вряла вода, а невинността или вината им се определяли от времето, необходимо за заздравяване на раните им. Смятало се, че ако са невинни, Господ ще им изпрати изцеление в следващите няколко дни. В крайна сметка съдебният процес чрез изпитание бил забранен от Уилям II и отречен от църквата през 1216 година.
И макар кралят да си оставал основен законотворец, тълкуватели на закона били съдиите – членовете на кралското семейство, свещеници, рицари и полицаи.
Също като самите магистрати, думата judge съществува от много отдавна. Тя е била въведена за пръв път в англонормандските и френски източници около 12 век, за да замени използвания преди това термин deme, произхождащ от високонемски, който е означавал „съдия, арбитър“. При тази начална употреба терминът се е отнасял за Бога в ролята му на върховен арбитър при Страшния съд, а когато е била изписвана с главни букви, в древния Израел е означавала военачалник по време на криза. Думата Judge има латински произход и идва от iudicem, която се състои от ius (право, закон) и корена dicere (казвам).
В смисъла на държавен служител, отговорен за администрирането на правосъдието в съдилище, думата judge е спомената за пръв път в Библията на Уайклиф около 1384 година. През 1533 г. във връзка с опита на Хенри VIII да осъществи политическа революция, като промени баланса на силите между църквата и държавата, първата остра критика срещу дефектите на късното средновековно общо право и съдиите се появява в творбата на Томас Мор The debellacyon of Salem and Bizance.
Извън юридическия контекст, думата дава право на всеки да изказва мнение както намери за добре, независимо от това дали някой му го иска или не. Изразът to be the judge of someone (съдник съм на някого), се появява за пръв път в печатна форма през 1556 г. в творбата Aunsw. vnto Craftie & Sophisticall Cauillation на архиепископ Томас Кранмър, лидер на английската реформация: „Нека читателят да бъде съдник (judge), какво прекрасно разнообразие е това“.
Естествено, ние всички сме изтънчени съдии, проповядващи латинската сентенция Nemo judex in causa sua (Никой не е съдия в собственото си дело) и съдим всички останали. Според едно изследване, човек е в състояние да направи около 11 различни критични преценки за една личност, която среща за пръв път, само за първите 7 секунди от срещата. Това включва интелекта, социалния статус, образованието, компетентността и благонадеждността.
