По всичко личи, че съвременните комуникационни технологии са се превърнали в нещо като кутията на Пандора. Вярно, засипани сме с всякакъв вид бързо преносима информация от всички точки на света. Но понякога това предимство може да ни отдалечи като индивиди от събитията, да ни накара да се почувстваме безсилни и незначителни. Ако се вгледаме в последните стълкновения и трагедията в Париж, ще установим, че емпатията, желанието да разбереш другия и чувството за eдинение, които внушава днешната дума на деня, могат да вдъхновят всеки, който е решил да е част от решението, а не просто наблюдател на ставащото. Ето защо през последните дни всички употребяват тази специална дума. И макар за жалост солидарността да става част от ежедневния ни речник най-често във времена на трудности и изпитания, когато е употребявана по правилен начин, както заявява американският президент Абрахам Линкълн в речта си при встъпването в длъжност, тя може да отрази „по-добрите ангели на нашата природа”.
За мнозина от нас, достигнали определена възраст, дефиницията за солидарност е тясно свързана с независимия полски профсъюз Solidarność (Солидарност) в началото на 80-те години на ХХ в., така че ни е трудно да си представим, че думата има много по-дълга и богата история. Тя се появява в английския език в средата на ХІХ в. от френската дума solidarité и произхожда от латинската solidum със значение на „цялата сума”. Точно тази „цялостност” или единство придават сила на думата „солидарност”.
Без да се задълбочаваме прекалено във философски теми, трябва да припомним, че съществуват две направления на научната мисъл. Възприемайки по-универсален подход, католическите социални учения и трудовете на руския анархист принц Пьотр Кропоткин твърдят, че солидарността е по-скоро инстинктивно разбиране и означава да се направи необходимото, за да се подпомогнат другите в полза на общественото благо. Застъпвайки по-малко алтруистична гледна точка, Емил Дуркхайм възприема солидарността като нещо, което е в интерес на всяка група, например подкрепата вътре в семейството или племето, а при по-сложни случаи, какъвто е познатият на всички полски пример, отделни групи като профсъюзите трябва сами да се грижат за себе си с разбирането, че съществува взаимозависимост/доверие между всички групи в името на цялостния напредък на обществото.
За пръв път думата solidarity е използвана в английския език в творбата на Хю Дохърти False Association & Its Remedy (Фалшива асоциация и как да се избавим от нея), където думата е дефинирана просто като „колективна отговорност“. Употребявайки я в духа на национализма, Ралф Уолдо Емерсън пише в English Traits (Английски черти, 1856 г.) за англичаните:„Eдна от тайните на тяхната сила е доброто им разбирателство… те притежават качества като чувство за солидарност или отговорност и доверие един към друг.” Допускайки, че трябва да съществува солидарност между два обекта, които работят заедно в името на обща цел, когато говори за писането, Джордж Пъркинс Марш отбелязва: „Органите на речта си взаимодействат един с друг;..съществува, ако трябва да използваме дума, която още не е английска, но скоро ще бъде, известна солидарност между тях.”
