Английската дума candle (свещ) произлиза от староанглийската дума candel, която идва от латинското съществително candēla и глагола candēre със значение на „блестя, сияя“. В периода от 43 г. пр. Христа до 450 г. сл. Христа римските търговци и войници внасят в Британия тази латинска дума, асоциирана с църквата, тъй като свещите били използвани често в църквите като част от религиозните обреди.
Но думата candle не е била използвана само за описание на това продълговато цилиндрично стълбче от восък, снабдено с фитил, с което може да се осветят предметите и пространството наоколо. През 17 и 18 век лекарите заемат термина candle, за да опишат хирургичен инструмент, направен от навита ленена марля, напоена с восък, която била вкарвана в тялото и е била известна като bougie. Bougie е френска дума, която означава „восъчна свещ“. Думата идва от името на алжирския град Bougie (или Bijiyah на арабски), който е търгувал с восък. Терминът bougie се появява за пръв път в творбата на Уилям Смели A treatise on the theory and practice of midwifery (1754-64 г.) (Трактат върху теорията и практиката на акушерството), където той описва следната хирургична процедура: „Той вкара голяма bougie (всъщност това е инструмент, напомнящ днешния дилататор), която навлезе надълбоко“. Повече светлина върху начина на използване на този инструмент хвърля откъс от творбата на Джон Абернети Surgical observations (1804 г.) (Хирургични наблюдения): „Вкарах малка куха bougie в хранопровода и инжектирах четвърт литър мляко и вода“.
Но да се върнем към думата candle (свещ) и днешното й значение. Първоначалната функция на свещта е била да осветява пространството. Свещите са били изработвани от най-разнообразни материали, включително от масло, направено от мазнината на кашалот, масло от рапица (като по-евтина алтернатива), лой и индустриални мазнини. Изобретяването на електрическата крушка с нажежена жичка слага край на тези разнообразни начини на производство на свещи. Днес свещите се използват основно за декорация или като част от ароматерапията. По понятни причини отмира и употребата на някои английски изрази, включващи думата candle. Рядко се употребяват изрази като „to hold a candle to the devil“ (придържам свещта на дявола), с който се описва действие, чрез което се подпомага по някакъв начин акт на злонамереност; „to smell of the candle“ (буквално – замирисва ми на свещ) със значение на приключване на продължително проучване; и вероятно най-популярния израз „to burn the candle at both ends“ (буквално – да запаля свещта от двата края). Според ироничното обяснение на пътешественика и писател Джонас Хануей, той се отнася за хора, които „имат нагласата да консумират твърде много и да работят твърде малко“ (An historical account of the British trade over the Caspian Sea, 1753 г.) (Историческо описание на британската търговия в Каспийско море). Всъщност изразът означава да се изтощиш до край и понеже навремето свещите са били относително скъпо удоволствие, в него е заложена идеята, че човек хаби ценни ресурси и влага прекалено много енергия, за да реализира някоя маниакална идея.
