Повечето хора твърдят, че не са много суеверни или че не вярват в поличби. Независимо от изявленията обаче, доста е трудно да откриете някой, който доброволно минава под стълба или човек, който не чука на дърво, за да „не чуе дяволът“, когато става въпрос за изхода от заплетена ситуация. Освен това, ако хората не са суеверни, защо всички смятат, че някои дни от седмицата носят лош късмет, като петък 13-ти? И понеже говорим за суеверие, днешната Дума на деня е птица, по отношение на която в цяла Великобритания има широкоразпространено суеверие – свраката.
По принцип в самата сврака няма нищо злокобно. Най-често срещаната Евразийска сврака (Pica pica) е птица, която обитава Европа, по-голямата част от Азия и Североизточна Африка. Тя е от семейство Вранови и се смята за една от най-интелигентните птици. Има дълга островърха опашка и черно-бяла перушина, издава шумни звуци и има слабост към отмъкване на лъскави предмети. Думата magpie (сврака) се е появила в началото на 17 век, но всъщност е съчетание от предишно име на същата птица от 13 век, старофренската дума pie (от латинската дума pica), и съкратената форма на името Margaret – Mag, което е свързано с женствеността и – ако искате, вярвайте – празните приказки.
Птицата на пръв поглед изглежда безобидна, но по необясними причини се предполага, че носи неприятности и затова съществуват много суеверия, които да държат злото на разстояние. В много части на Обединеното кралство лошият късмет се неутрализира с поздрава „Добро утро, капитане!“, който се отправя към първата сврака, която срещате сутрин или с по-разширения вариант „Добро утро, капитане! Как са жената и децата?“ Това е поздрав, който намеква, че свраката не е сама, а е част от множество, нещо, което е много важно, както ще разберете по-късно. Когато видят сврака в Йоркшир, местните хора се кръстят, за да се предпазят от злото, защото се смята, че свраките имат нещо общо с магьосничеството. В други области, когато видят самотна сврака, хората обикновено свалят шапка или плюят три пъти през рамо, за да се предпазят от лошия късмет.
Първата известна употреба на думата magpie е в превода на Джейкъб Моузън на творбата на Кристофър Уързунг Praxis Medicinae Universalis or A Generall Practice of Physicke (1598 г.), където птицата е дефинирана така: „Сврака, Pica или Citta.“ Като описва чертите на птицата, В.К. Скъли през 1895 г. пише в Kafir Stories следното: „Той толкова обичаше да говори, че приятелите му го нарекоха сврака,“ а в издание на English Dialect Dictionary (Английски речник на диалектите) от 1903 г., съставен от Джоузеф Райт, има препратка за слабостта на свраката към блестящи предмети: „…в Бирмингам думата се използва от колекционери. Каква сврака е той, толкова ентусиазирано обогатява колекцията си.“ И накрая, във връзка с многото свраки, които бяха споменати по-горе, и суеверията, има едно детско стихче, публикувано за пръв път около 1780 г. и разширено през 1846 г. в Proverbs and Popular Saying of the Seasons (Поговорки и народни умотворения през сезоните) на Майкъл Денъм, което звучи така:
Една сврака за скръб
Две за късмет или веселие
Три за сватба
Четири за смърт или раждане
Пет за сребро
Шест за злато
Седем за тайна,
За да бъде опазена,
осем за рая
девет за ада
и десет, за да бъде измамен дяволът.
