Пълноправното членство на България в Европейския Съюз даде възможност на страната ни да участва в Европейската система за търговия с квоти на емисии на парникови газове (ЕСТЕ).
Въвеждането на системата е резултат от регламентите на Протокола от Киото, чиято основна цел е да задължи индустриално развитите страни да намалят отделянето на парникови газове в атмосферата.
ЕСТЕ засяга 11 500 инсталации от 27 държави на ЕС, както и още три други страни: Исландия, Лихтенщайн и Норвегия. Емитират се близо половината от вредните емисии в Съюза, като се обхващат основни индустриални сектори.
Заложената тенденция е броят на квотите да намалява от година на година така, че да предизвика редуциране на емисиите в ЕС, а целта на ЕС е през 2020 г. емисиите на въглероден диоксид да са с 21% по-малко спрямо 2005 г. Намерението на ЕС е да увеличи тази цел до 30%, но конкретно решение в тази посока все още не е взето.
Една квота за емисия на ПГ е равна на един тон отделен въглероден диоксид в атмосферата. Европейската комисия не въздейства върху формирането на пазара – цената на квотите е резултат от пазарен принцип – като функция от търсенето и предлагането.
Цената на разрешителните за вредни емисии следва да бъде стимул за инвестиране в нисковъглеродни технологични производства в сравнение с допълнителния разход за закупуване на квоти, ако емисиите надвишат безплатния лимит.
Европейските разрешителни за емисии са в електронен формат и не съдържат името на компанията и затова са с напълно прехвърлими права.
Продажбата на излишъка от разрешителни може да бъде значителен финансов източник. Ако една компания се сдобие с повече разрешителни, отколкото реално се нуждае, то тогава тя може да продаде излишъка на Европейския пазар за емисии.
От началото на тази година Схемата за търговия с емисии на парникови газове започна да работи по нов начин: лимитите по държави отпаднаха, като разпределението се извършва на ниво ЕС, а не на местно. Предвижда се и организиране и провеждане на търгове за разрешителни за емисии на парникови газове на национално ниво – във всяка държава–членка.
Към момента схемата е изправена пред сериозни неравновесия – предлагането на квоти далеч надхвърля търсенето, а цената на тон въглероден диоксид спадна до толкова ниски нива, които не могат успешно да стимулира бизнеса да промени индустриалното си поведение към инвестиции в нисковъглеродни технологии. Предложените мерки от Еврокомисията, чиято цел бе да доведе до повишаване на цената, бяха отхвърлени от Европарламента, на гласуване през април тази година, което доведе до рекорден спад на цената до 3 евро за тон.
От търговия с разрешителни за въглеродни емисии България е получила 61 250 780 евро до 30 септември 2013 г. Сумата включва и получените по време на ранните търгове през ноември и декември 2012 г. 22 137 930 евро. Средно на месец страната получава малко над 4,3 милиона евро. Тенденцията към леко покачване на цените на разрешителните от средата на годината изглежда ще се задържи, но едва ли ще се достигнат нивата от 2012 година.
Количеството квоти за България за разпределяне през втория период (2008-2012г.) възлизаше на 42 433 833. Общата сума на предоставените на България безплатни квоти за третия период 2013-20 год. възлиза на 54 167 999, като за 2013 те са 13 542 000, при общо количество на квотите в Общността за 2013 г. – 1 926 876 368.
Едни от най-сериозните индустриални получатели на квоти в България са: Лукойл Нефтохим Бургас, Девня Цимент, Солвей Соди, Златна Панега Цимент, Холсим България, Неохим, Аурубис България, Агрополихим, Брикел, КЦМ.
Независимо от бъдешето на Европейската система за търговията с квоти на емисии на парникови газове – не е важно колко са спечелените от емисии пари, по-важно е в каква посока ще бъдат използвани те. Към момента печалбите от търговията с емисии са блокирани в отделна валутна сметка на МОСВ, където ще останат до приемане на Закона за ограничаване изменението на климата. Очаква се законът да регламентира начина за разпределянето и използването им. В хода на дебатите около закона екологичните организации изразиха свои виждания за това къде трябва да отиват или да не отиват приходите от тази търговия.
