Бърд-уочинг е дума, която навлиза отскоро в българския език и означава наблюдение на птици. Произходът на думата в английския език е разказ за двама братя и тяхното различно отношение към нашите пернати приятели.
Фредерик Кортни Селус е бил прочут ловец на дивеч, ловувал из Европа и Африка. Колониалните му приключения на известен пътешественик вдъхновяват Хенри Райдър Хагард да създаде образа на Алън Куотърмейн, смел търсач на рудниците на цар Соломон. Селус е бил приятел с известните и влиятелни личности, съпровождали Теодор Рузвелт по време на неговата африканска експедиция след приключването на президентския му мандат през 1909 година. Водещите производители на оръжия по онова време са настоявали той да ползва тяхната екипировка, превръщайки го в пионер на рекламните кампании, включващи знаменитости. По ирония на съдбата неуморната му страст към лова му спечелва репутация на естествоизпитател и природозащитник. Музеят по естествена история в Лондон включва в колекциите си 524 убити от него животни. Дори има негов бюст в централната зала на музея.
Но точно непретенциозният му по-малък брат Едмънд прави по-значителния принос в изучаването на природата. Като млад Едмънд следва общоприетите разбирания, като убива животни за спорт. Но скоро след това той развива дълбоко отвращение към убиването и му хрумва идеята, че от морална и научна гледна точка, наблюдаването на животните е по-добрият избор.
През 1901 година Едмънд публикува книгата „Бърд-уочинг“, в която обяснява философията си и дава име на заниманието. Тя включва увлекателен разказ за онова, което го подтиква да промени позицията си:
„Трябва да призная, че преди време принадлежах към огромната жалка армия от убийци …Но сега, след като наблюдавах птиците отблизо, убиването им ми изглежда чудовищно и ужасно“.
Днес бърд-уочингът или наблюдението на птици е популярно хоби, възприемано с лекота от някои, а от други вземано твърде насериозно. Само в САЩ например има почти 50 милиона наблюдатели на птици. Много от тях не стигат по-далеч от задните си дворове, но двама от петима правят сложно планирани и скъпи пътешествия. Дейността има и сериозен състезателен потенциал – „Big Year“ например е годишен конкурс за наблюдаване на различните видове птици в Северна Америка. През 1998 година Санди Комито поставя рекорд в състезанието, като наблюдава цели 745 вида птици. Освен, че представляват значителна инвестиция във време и опит, пътешествията на Комито и други като него за наблюдаване на птици генерират приходи от 36 милиарда щатски долара годишно. Дори Фредерик Сулс и известните му приятели биха повдигнали изненадано вежди, ако можеха да чуят това.
