Ако следваме логиката, украинците би трябвало да общуват на своя официален език – украинския. Макар това да е вярно за две трети от населението, действителността извън тази група може бързо да предизвика объркване. В области, близо до границата със съседни държави, използваните езици включват руски, унгарски и румънски. Освен тях съществуват и регионални като кримско-татарски и кримчакски езици. Всичко на всичко, в Украйна съществуват около 40 различни езика и диалекта.
В английския език, както вероятно много биха се досетили, най-използваната буква е „е“; в украинския обаче най-често срещаната е „п“, с която започват значително количество от думите. Най-рядко употребяваната буква „ф“ обикновено се асоциира с думи, заемки от други езици.
Почти невъзможно е да се води дискусия относно украинския език, без да се спомене за Тарас Шевченко. Неговото стихотворение от 1845 г. Завет (Заповiт), преведено на над 100 езика, a през 70-те години на XIX век поставено на музикалната сцена, се радва в страната на почит, засенчвана единствено от националния химн, който впрочем се състои само от шест строфи – от които четири формират куплет, а останалите припев. Не е изненадващо, че из цяла Украйна могат да се видят над 1200 негови статуи, издигнати в различни градове.
Кирилицата не е най-обезкуражаващото препятствие за изучаващите украински език, които биха могли да си помогнат с известния брой романизирани текстове, но контекстната чувствителност на езика е именно тази, която може да се окаже наистина объркваща.
При използване на съкращението PC на английски, е разбираемо, че най-вероятно става въпрос за персонален компютър. Но при украинския език същото фонетично съкращение „ПК“ може да оказва много значения – от персонален компютър (персональний комп’ютер), до перфокарта, картечен пистолет (пістолет-кулемет), пожарен кран (пожежний кран), постоянна комисия (постійний комітет) и др.
Нашите вътрешни писмени и устни преводачи, носители на украински език, също потвърждават, че контекстът играе огромна роля.
