Някой може да си помисли, че ще съсредоточим вниманието си върху един важен елемент при всяко пътуване – кредитна карта, приемана навсякъде по света. Не, няма да говорим за възможностите на кредитната карта Visa, а за документа, който позволява влизането в определена страна и удостоверява времето и условията на престой в нея.
Концепцията за виза като документ при пътуване съществува от библейско време. Първото й споменаване е в Book of Nehemiah (Книга на Неемия), където около 450 г. преди Христа, един пророк получава писма от владетеля Артаксекс, задължаващи управителите на земите отвъд Ефрат да му гарантират безопасно преминаване през Юдея.
В континентална Европа писмени сведения за пътни книжа, позволяващи свободно преминаване през някои територии, съществуват от около 14 век, като в средновековна Европа такива документи са издавани от някои местни власти, изброяващи териториите, през които на притежателя на документите е позволено да премине.
Първият истински паспорт се появява през 15 век по заповед на английския крал Хенри V. Документът е бил предназначен да идентифицира неговия притежател като поданик на краля и да му гарантира преминаване при проверките през градските стени. Всъщност етимологично терминът passport (паспорт) произлиза от думата porte, основната врата на градските стени и от там идва името на документа, позволяващ на собственика му да преминава през нея.
По онова време документите за пътуване са били издавани от краля на всеки, независимо дали е англичанин или не (с тази разлика, че за чужденците документите са били безплатни, а английските поданици е трябвало да плащат), но са съществували и някои свободни търговски зони, които не са изисквали виза, като повечето морски пристанища.
Думата visa първоначално навлиза в английския речник като директна заемка от френски като visé, от глагола viser (проучвам, преглеждам). Първото писмено свидетелство, което удостоверява цената, която човек е трябвало да плати, за да получи виза за пътуване до Италия от английското консулство през 1842 г., е в книгата на Едуард Лоус Scamper through Italy & Tyrol (Галоп през Италия и Тирол): „Беше необходимо да се получи visé от английския консул, който иска такса от пет франка и шест су“.
Няколко години са необходими на италианската заемка, за да получи английския начин на изписване visa, както се потвърждава през 1859 г. в книгата The life and remains of Douglas Jerrold (Животът и следите, оставени от Дъглас Джералд): „Отидохме при австрийския консул в Лондон за виза (visa) за паспорта на баща ми“.
Според Световната организация по туризъм миналата година е годината с най-малък брой туристи, подали молби за визи преди пътуване.
