Терминът „желязна завеса“ извиква в съзнанието у повечето хора картини от времето на Студената война – той се използва обикновено за описание на мислената бариера, разделяща капиталистическите държави в Европа и Запада от комунистическите страни в Източния блок.
Първоначално терминът желязна завеса не е бил свързан с политика и идеологии. Всъщност фразата е използван за пръв път през 18 век за описание на защитно средство срещу пожар в театрите. В статия в „Морнинг пост“, публикувана през 1794 г., авторът отбелязва, че „защитните средства, използвани срещу пожар в театъра, са семпли и ефикасни; всички дървени части са покрити с тънки железни листове, а в допълнение има желязна завеса, която покрива стените и е така изчислена, че пламъците да не излизат от сцената и да не достигат до предната част на публиката в залата“. Подобни завеси се използват и днес срещу пожар.
В по-широкия смисъл изразът желязна завеса е използван за пръв път през 1819 г. във връзка с почти магическо прекратяване на разпространението на малария сред британската армия в Индия. То става изведнъж, без видимо обяснение, „като че ли падна желязна завеса“ между заболяването и войниците и „броят на смъртните случаи намаля“.
Едва през 1920 г. изразът желязна завеса е използван в писмена форма за описание на пропастта между комунистическа Русия и останалата част от Европа. Етел Сноудън, активистка на движението за права на жените, е пътувала до Русия. След посрещането от местните профсъюзи в Москва тя пише: „Най-накрая достигнахме отвъд желязната завеса“. През 1945 г. в края на Втората световна война фразата желязна завеса се употребява често от политиците, включително и от Уинстън Чърчил. Но изразът навлиза в ежедневната реч едва през 1946 г. в прочутата реч на Чърчил, който разкрива с драматизъм истината, че „над континента се спусна желязна завеса“. Така се появява определението за метафоричната и физическа бариера между двете политически и икономически системи.
