Макар повечето от нас да смятат Луи Пастьор за изобретател на пипетата, първите примери за използването й ни връщат в края на 18 век, когато френският химик, фармацевт и изобретател Франсоа Декроазил създава алкалиметъра, предвестника на пипетата.
Самата дума pipette навлиза в английския език дори преди раждането на Пастьор; това става през 1818 г. като директна заемка от френски език, където думата pipette е била умалителна форма на думата pipe, произлизаща от думата от простонародния латински pipa. Очевидно думата е навлязла в английския език със значението „малка тръба“. (Съществува изолиран случай от 15 век на употреба на думата в смисъл на малка музикална тръба).
В смисъл на лабораторен уред в медицината терминът е изкован през 1824 г. от Жозеф Луи Гей-Люсак, който прави леки модификации на изобретението на Декроазил и използва думата pipette (пипета) в съчинение за индиговите разтвори.
15 години по-късно думата е записана за пръв път в печатна форма в речника на Андрю Юр A dictionary of arts, manufactures, and mines (Речник на изкуствата, фабричните изделия и мините): „Лесно извличаме обем от 100 кубически сантиметра с помощта на пипета (pipette)“.
Колкото до Пастьор, неговата пипета е била проста стъклена тръбичка с памучна вата в единия край, която позволява на въздуха да преминава през нея, но филтрира микробите. Днес пипетата за капки за очи е известна като Пипетата на Пастьор (Pasteur pipette), а изразът е изкован още в края на 19 век и е записан за пръв път в печатна форма през 1899 г. в Proceedings of the Royal Society of London (Протоколи на Кралското общество в Лондон): „Ако кръвта трябва да бъде съхранена за по-продължителни изследвания, тя трябва да бъде поставена в градуирана пипета на Пастьор“.
По онова време учените започнали да използват собствените си уста, за да създават вакуума, необходим на пипетата, за да функционира, и този метод довел до много инфекции, като първата е регистрирана в лаборатория през 1839 г., когато един физик случайно засмукал култура от тифоиден бацил.
Първият пълен патент, който може да бъде открит, е бил подаден през 1924 г. и е за разреждане на кръв при тестване на кръвната захар. Представлява тръбичка за измерване количеството на извлечената кръв, след като острият край е вкаран във вената на пациента.
През 1940 г., след изобретяването на пластмасите, пластмасовата пипета навлиза в индустрията и започва да доминира заради евтиното и бързо производство.
Първата микропипета е патентована през 1957 г. от германеца д-р Хайнрих Шнитгер и промишленото производство на този тип пипети стартира през 1961 г. През 1972 г. е изобретена практичната пипета с бутало за засмукване на въздуха и днес в разговорната реч в англоезичния свят е популярна с името Gilson (Гилсън) в чест на един от нейните изобретатели.
Настоящият бум на технологиите доведе до развитието на микрофлуидни пипети и до роботизация при оразмеряването на пипетата. И все пак основният уред за пренасяне на измерено количество течност си остава един и същ – добрата стара пипета.
