В преследването на великата цел да бъде разгадан смисълът на живота, концепциите за хаоса и космоса са се превърнали в разширяващо съзнанието забавление за философи и мислители още от античността. Математиците са посвещавали безкрайно много часове – а някои техни съвременни последователи продължават да го правят и днес – на вълнуваща класификация и търсене на съотношението между безкрайно многото неща, които ни заобикалят.
Този донякъде тайнствен ред кристализира в концепцията за така нареченото Golden ratio (Златно сечение) или Divine proportion (Божествена пропорция). „Две величини са в златно сечение, ако тяхното съотношение е същото като съотношението на техния сбор към по-голямата величина“. Съществува математическо уравнение, с което е изчислено, че Златното сечение е 1.618 и обикновено се обозначава с гръцката буква фи „Φ“ на името на гръцкия скулптор Фидий, известен с това, че пръв включва Златното сечение в статуите на Партенона около 450 г. преди Христа.
Златната пропорция е обект на внимание не само на математиката, но и на изкуството, архитектурата, музиката и дори литературата, най-вече защото се смята, че тази пропорция е визуално и естетически привлекателна. Много творби на изкуството са замислени така, че да отговарят на Златното сечение.
В английския език думата ratio в смисъл на „основание, довод“, е заемка от латински. Класическата латинска дума означава „пресмятане, довод, изчисление, процедура“ и заедно с „преценка и разбиране“ е подобна по значение на гръцката дума logos. Думата ratio произлиза от латинския корен reri – „пресмятам, изчислявам, мисля“.
Първото писмено свидетелство, идващо от английски източници, е от 1538 г., когато думата ratio е използвана в смисъл на логическо разсъждение от сър Филип Сидни в An apologie for poetrie (Апология на поезията).
В смисъл на математическа пропорция (съотношението между две числа) думата е спомената за пръв път през 1660 г. от Айзък Бароу в превода на „Елементи“ от Евклид (около 300 г. преди Христа), където древногръцкият математик дава първата дефиниция на Златното сечение: „Пропорция (или съотношение) e съотнасянето една към друга между две величини от един и същи вид, съобразно количеството“.
Когато говорим за областта на финансите, където Златното сечение е синоним на Златен стандарт – пропорция, при която един метал се преценява спрямо друг съобразно тяхната стойност, първото писмено свидетелство е от 1711 г. в Theory of Money (Теория на парите) на Хенри Лойд: „Когато различни метали служат за направа на парите, принцът не може да определи размера на данъците, без да определи съотношението между тези метали, било то на базата на тежината им или на номиналното им количество“.
