От 20-ти март, когато Северното полукълбо отпразнува идването на пролетта, известно още като пролетно равноденствие, вече можем спокойно да приветстваме пролетния сезон.
Пролетта, естествено, е синоним както на пробуждането на природата, така и на личностното пробуждане – природата се възражда за нов цикъл от промени, докато ние, хората, сме изпълнени с нови мечти и перспективи.
И понеже денят се удължава, а времето се затопля, дърветата разцъфват и всички живи същества се наслаждават на слънцето. Твърде идиличен сценарий, който, естествено, влияе положително на възгледите ни за живота.
Но колкото и размечтано и красиво да звучи всичко това, пролетта си има и недостатъци – но, всъщност, кой няма?!
Един от основните проблеми, с които се борят хората през пролетта, са различните алергии, които се активизират при смяната на сезоните. Пролетните алергии не пропускат и домашните любимци – котките и кучетата също страдат от сезонни алергии, а алергията към полени при тях може да има по-тежки проявления, отколкото при хората.
Тази свръхчувствителност наистина може да съсипе настроението. Това е времето на непрестанно подсмърчане и кихане, а запушеният или постоянно течащият нос наистина създава неудобства, меко казано. Основният причинител на сезонните пролетни алергии, който отключва симптомите, е досегът до цветен прашец (полен) на дървета, треви, плевели, който се разнася постоянно от вятъра на километри.
Етимологичната история на думата allergy е съвсем кратка, тъй като самата дума е относително нова.
Терминът е създаден едва през 1906 г., когато австрийският педиатър Клеменс Петер Фрайхер фон Пиркет забелязал, че пациентите, които са били инжектирани преди това с конски серум или ваксина срещу едра шарка, имали по-тежка реакция към втората инжекция.
За да опише тази реакция на свръхчувствителност, той създава думата allergie (алергия), като съчетава гръцката дума allos (друг, различен, странен) и немската дума energy (енергия), която произлиза от гръцката ergon (дейност, работа).
На следващата година Пиркет открива, че туберкулинът – екстрактът от бактерията, която причинява туберкулозата, води до подобна свръхчувствителност. Като стъпва на това откритие Шарл Манту отива по-далеч в изследванията си, които водят до разработването на Mantoux test (тест на Манту) през 1907 г. (при него туберкулинът се инжектира в кожата, за да се открие наличието на туберкулозна инфекция).
В английския език терминът allergy е заемка от немски и е използван за пръв път за дефиниране на алергията като описаната по-горе чувствителност на болния от туберкулоза към туберкулина. Публикацията се появява в годината на откритието в януарския брой на списание Journal of the American Medical Association, 1907 г.: „Алергията представлява допълнителна чувствителност към реакция, като например чувствителността на болния от туберкулоза към туберкулина“.
Изразът allergy test (тест за алергия) се появява за пръв път в печатна форма през 1938 г. в брой на списание American Journal of Surgery: „Диетичното лечение на хроничния синузит… включва първо тест за алергии“.
През 1950 г. списание Science news-letter, месеци след откриването на кортизона, въвежда термина allergy sufferers (страдащ от алергия), като изразява надежди, че той ще облекчи симптомите: „Страдащите от алергия… ще бъдат подпомогнати от откритието на химикал, наречен кортизон“.
